Читать «Обладаване» онлайн - страница 262

И тогава корабът се прибрал през чертата на хоризонта право в пристанището и момъкът скочил на брега да види дали тя го чака, но нея я нямало. А той я бил съзерцавал в мислите си, Земното кълбо бил обиколил и все нея виждал от ясно по-ясно, как стои там и го чака с онова гордо и хубаво нейно лице и с цветната панделка в повея на вятъра, и сърцето му закоравяло, нали сами разбирате, защото не е дошла. Ала не попитал за нея, само целунал момичетата и с усмивка хукнал нагоре по хълма към къщи.

А има-няма, зърнал нещо бледо и измършавяло да пъпли в сянката край стената, бавно-бавно и едва-едва. И първо хич не я познал. А тя решила да пропъпли така покрай него, защото толкова била променена.

— Не дойде — рекъл той.

А тя казала:

— Не можех.

А той отговорил:

— Все едно, ето че си на улицата.

— Но не съм, каквато бях — казала тя.

А той казал:

— Нима това значи нещо за мен? Ти не дойде.

И тя отвърнала:

— Ако за теб не значи нищо, за мен е много. Мина време. А каквото е минало, минало е. Трябва да си вървя.

И наистина си тръгнала.

А същата вечер той танцувал с Жана — щерката на ковача, която имала хубави бели зъби и малки дебели ръчички като налети розови пъпки.

А на другия ден тръгнал да търси дъщерята на мелничаря и я намерил в параклиса на хълма.

— Ела и слез с мен — казал той.

А тя рекла:

— Чуваш ли ги, малките крачета, малките боси крачета, които танцуват ли, танцуват?

А той рекъл:

— Не, чувам как морето се разбива в брега и как въздухът шушне над сухата трева, а ветропоказателят скрибуца и се върти във вятъра.

А тя казала:

— Цяла нощ танцуват в главата ми ту насам, ту натам, не можах да мигна.

А той пак:

— Ела и слез с мен.

А тя на свой ред:

— Не можеш ли да го чуеш, не чуваш ли танцьора?

И продължило така седмица или месец, или два, той танцувал с Жана и се качвал в параклиса, където дъщерята на мелничаря го посрещала все с един и същ отговор, докато накрая той се изморил, както ще стане с всеки припрян и хубав мъж, и казал:

— Чаках колкото ти не пожела, затова ела сега или няма да чакам повече.

А тя:

— Как да дойда, като не чуваш малкия танцьор?

И той отвърнал:

— Остани тогава с този твой малък танцьор, щом го обичаш повече от мен.

А тя не казала нищо, заслушана в морето, въздуха и ветропоказателя, и той я напуснал.

И се оженил за Жана, щерката на ковача, и голямо танцуване паднало на сватбата, и гайдарят свирел, както и сами вярвате може би, а барабаните хопвали и тропвали, и той подскачал високо с тези свои дълги, дълги крака и с чевръстите си стъпала, и с усмивка на устните, а Жана доста се позачервила от въртене и кръжене, докато навън не се надигнал вятър и облаци погълнали звездите. Но те си легнали в съвсем добро разположение на духа, препили бира до насита, и тръшнали вратите на леглото под носа на лошото време, уютно сгушени сред пух и перушина.

А дъщерята на мелничаря изскочила на улицата босонога и по нощна риза, затичала насам-натам с разперени ръце като жена, подгонила кривнала кокошка, и завикала: „Постой, почакай!“. И едни твърдят, че видели пред нея да танцува и да лудува малко голо детенце, врътне се насам, върне се натам, сочи нещо с островърхите си пръстчета и с коса, лумнала като перчем жълт огън. А други твърдят, че нищо подобно нямало, само малко прах, завихрен над пътя от вятъра на валмо с една-две косици и някоя вейка. А пък чиракът на мелничаря казал, че вече седмици наред чувал из тавана да щъпуркат и топуркат малки голи крачета. И старите баби и младите акълии, които нищо друго не знаят, рекли, че бил чул мишки. Но той отвърнал, че предостатъчно мишки бил чувал през живота си, та да различи какво е мишка и какво не, а всички го знаели като човек със здрав ум, и то на място.