Читать «Обладаване» онлайн - страница 262
Антония Сюзън Байът
И тогава корабът се прибрал през чертата на хоризонта право в пристанището и момъкът скочил на брега да види дали тя го чака, но нея я нямало. А той я бил съзерцавал в мислите си, Земното кълбо бил обиколил и все нея виждал от ясно по-ясно, как стои там и го чака с онова гордо и хубаво нейно лице и с цветната панделка в повея на вятъра, и сърцето му закоравяло, нали сами разбирате, защото не е дошла. Ала не попитал за нея, само целунал момичетата и с усмивка хукнал нагоре по хълма към къщи.
А има-няма, зърнал нещо бледо и измършавяло да пъпли в сянката край стената, бавно-бавно и едва-едва. И първо хич не я познал. А тя решила да пропъпли така покрай него, защото толкова била променена.
— Не дойде — рекъл той.
А тя казала:
— Не можех.
А той отговорил:
— Все едно, ето че си на улицата.
— Но не съм, каквато бях — казала тя.
А той казал:
— Нима това значи нещо за мен? Ти не дойде.
И тя отвърнала:
— Ако за теб не значи нищо, за мен е много. Мина време. А каквото е минало, минало е. Трябва да си вървя.
И наистина си тръгнала.
А същата вечер той танцувал с Жана — щерката на ковача, която имала хубави бели зъби и малки дебели ръчички като налети розови пъпки.
А на другия ден тръгнал да търси дъщерята на мелничаря и я намерил в параклиса на хълма.
— Ела и слез с мен — казал той.
А тя рекла:
— Чуваш ли ги, малките крачета, малките боси крачета, които танцуват ли, танцуват?
А той рекъл:
— Не, чувам как морето се разбива в брега и как въздухът шушне над сухата трева, а ветропоказателят скрибуца и се върти във вятъра.
А тя казала:
— Цяла нощ танцуват в главата ми ту насам, ту натам, не можах да мигна.
А той пак:
— Ела и слез с мен.
А тя на свой ред:
— Не можеш ли да го чуеш, не чуваш ли танцьора?
И продължило така седмица или месец, или два, той танцувал с Жана и се качвал в параклиса, където дъщерята на мелничаря го посрещала все с един и същ отговор, докато накрая той се изморил, както ще стане с всеки припрян и хубав мъж, и казал:
— Чаках колкото ти не пожела, затова ела сега или няма да чакам повече.
А тя:
— Как да дойда, като не чуваш малкия танцьор?
И той отвърнал:
— Остани тогава с този твой малък танцьор, щом го обичаш повече от мен.
А тя не казала нищо, заслушана в морето, въздуха и ветропоказателя, и той я напуснал.
И се оженил за Жана, щерката на ковача, и голямо танцуване паднало на сватбата, и гайдарят свирел, както и сами вярвате може би, а барабаните хопвали и тропвали, и той подскачал високо с тези свои дълги, дълги крака и с чевръстите си стъпала, и с усмивка на устните, а Жана доста се позачервила от въртене и кръжене, докато навън не се надигнал вятър и облаци погълнали звездите. Но те си легнали в съвсем добро разположение на духа, препили бира до насита, и тръшнали вратите на леглото под носа на лошото време, уютно сгушени сред пух и перушина.
А дъщерята на мелничаря изскочила на улицата босонога и по нощна риза, затичала насам-натам с разперени ръце като жена, подгонила кривнала кокошка, и завикала: „Постой, почакай!“. И едни твърдят, че видели пред нея да танцува и да лудува малко голо детенце, врътне се насам, върне се натам, сочи нещо с островърхите си пръстчета и с коса, лумнала като перчем жълт огън. А други твърдят, че нищо подобно нямало, само малко прах, завихрен над пътя от вятъра на валмо с една-две косици и някоя вейка. А пък чиракът на мелничаря казал, че вече седмици наред чувал из тавана да щъпуркат и топуркат малки голи крачета. И старите баби и младите акълии, които нищо друго не знаят, рекли, че бил чул мишки. Но той отвърнал, че предостатъчно мишки бил чувал през живота си, та да различи какво е мишка и какво не, а всички го знаели като човек със здрав ум, и то на място.