Читать «Обладаване» онлайн - страница 183

Хотелът беше разположен на ръба на мочурището, на пътя от Залива на Робин Худ за Уитби. Продълговатата ниска сграда беше иззидана от сиви камъни, които за северняка означават грубата действителност, а за южняка, свикнал с топлия цвят на тухли и поне няколко корниза и колони, могат да се сторят неприветливи. Покривът беше от тъмносиви плочи, а на единствения етаж се виждаха прозорци с бели рамки. Хотелът стърчеше сред голям и по-скоро пустеещ асфалтиран паркинг. При посещението си в Уитби през 1859 г., когато замисля „Любовниците на Силвия“, госпожа Гаскел отбелязва, че на север градинарството не се радва на голяма почит и не се правят никакви опити да бъдат засадени цветя дори от западната или южната страна на грубите каменни къщи. Напролет сухите каменни стени за кратко се озаряват от ярки теменужки, но като цяло липсата на растителност все още преобладава на места като Хоф Лун.

Мод взе Роланд от Линкън с малката си зелена кола и успяха да пристигнат навреме за вечеря. Съдържателката беше едра и представителна викингска жена и без грам любопитство ги проследи с очи, докато пренасяха пакетите с книги по стълбището, което разделяше бара от ресторанта.

Наскоро бяха обзавели ресторанта с лабиринт от високи сумрачни сепарета с тъмна дървена ламперия. Двамата се срещнаха долу и поръчаха лека според тях вечеря — домашна зеленчукова супа, камбала със скариди и еклери. По-млада викингска стопанка, солидна и сериозна, им поднесе храната, вкусна и преобилна; супата се оказа гъста бобова яхния с корени, рибата представляваше огромен бял сандвич от две плътни филета, които едва се побираха в чинията и бяха слепени с богат пълнеж от скариди, а еклерите бяха колкото тенис топки в езеро от разтопен черен шоколад. Прекалено изнервени, за да водят истински разговор, Мод и Роланд често разменяха възклицания по повод на великанските порции. Накрая делово съставиха план за действие.

Имаха пет дни. През първите два решиха да обиколят крайбрежните селища — Файли, Фламбъро, Залива на Робин Худ и Уитби. После щяха да тръгнат по следите на Аш към реките и водопадите навътре в сушата. Оставиха един свободен ден, ако изникне нещо.

* * *

Спалнята на Роланд беше с тапети на сини клонки и със скосен таван. Неравният под скърцаше, старата врата се затваряше с резе и мастита ключалка. Таблата на високия креват беше от тъмно полирано дърво. Роланд огледа малкото си лично пространство и за миг изпита чувство на пълна свобода. Беше сам. Може би заради това беше всичко, за да намери място, където може да остане сам? Шмугна се в леглото и се зае да опознава Кристабел Ламот. Мод му беше дала книгата на Леонора Стърн „Мотив и матрица в стихотворенията на Ламот“. Прегледа заглавията на главите: „От венериния хълм към голата пустош“, „Женски пейзажи и неразпорени води, непроницаеми повърхности“, „От Извора на жаждата до океанската кожа в Арморика“: