Читать «Обладаване» онлайн - страница 178

Мод се опита да овладее лицето си и притвори клепачи, за да скрие хищния блясък в очите си. Постара се гласът й да прозвучи безразлично:

— Да, прилича. Дали има още? Това прилича на второто писмо, за което споменава. Дали е запазила и първото?

Беатрис започна да прелиства писмата.

— Не, няма. Освен ако това не е същият почерк. Хартията изглежда същата. Няма обръщение, нито подпис.

Не постъпихте правилно, като задържахте доказателството, което Ви показах. Не беше мое, не е и Ваше. Умолявам Ви да размислите по-внимателно и да ме видите в по-добра светлина. Зная на какъв човек Ви приличам. Лошо си подбрах думите. Но всичко, което Ви казах, е вярно и не търпи отлагане, както сама ще се убедите.

Мод стискаше листа в ръката си, разкъсвана от агония и нерешителност. Какво доказателство бе задържала Елън? Доказателство за какво? За тайна кореспонденция или за пътуване до йоркшърското крайбрежие със самотен поет, увлечен по местната биология? Какво ли е почувствала или разбрала Елън? Дали Бланш й е предала откраднатия ръкопис на „Свамердам“?

Как да преснима писмата, без Беатрис да заподозре нещо и на свой ред да предупреди Кропър и Блекадър? Някаква властна воля в душата й бе започнала да бие като барабан и тъкмо лукаво обмисляше подходящите думи, когато мекият глас на Беатрис прекъсна кроежите й:

— Не знам какво сте си наумили, д-р Бейли. Не знам дали искам да знам. Дойдохте да търсите нещо и току-що го намерихте.

— Права сте — отвърна шепнешком Мод и с дългите си ръце помоли за тишина, сочейки преградата, зад която дебнеха Блекадър и цялото му научно войнство.

Лицето на Беатрис Нест остана благо, търпеливо, въпросително.

— Тайната не е само моя — изсъска Мод, — иначе нямаше да крия нищо от вас. И аз не знам какво открих. Обещавам да кажа първо на вас, когато разбера. Мисля, че знам какво й е казала Бланш Глоувър. Съществуват две-три възможности.

— Важно ли е? — попита сивият глас, без с нищо да подскаже дали има предвид важно от научна, емоционална или вселенска гледна точка.

— Не знам. Предполагам, че може леко да промени възгледите ни за творчеството му.

— Какво очаквате от мен?

— Да преснимам двете писма. И дневника за този период, стига да е възможно. Както и да не казвате на професор Кропър, нито на професор Блекадър. Засега… В края на краищата ние ги открихме.

Беатрис Нест дълго размишлява, подпряла глава в шепите си.