Читать «Обект № 522» онлайн - страница 38

— Двайсет и втори май — отвърна Пуласки.

— Добре. Обект Пет-двайсети две. Сакс, ако обичаш… — Криминологът кимна към една бяла дъска. — Пиши.

Обект 522, ПРОФИЛ

* Мъж;

* Вероятно пуши или живее/работи с пушачи или близо до източник на тютюн;

* Има деца или живее/работи близо до такива или около играчки;

* Интересува се от изкуство/монети?

ДЕЙСТВИТЕЛНИ УЛИКИ

* Прах;

* Стар картон;

* Косъм от коса на кукла, найлон BASF В35;

* Тютюн от цигари „Таритън".

Все пак беше някакво начало, замисли се той, макар и с твърде оскъдна информация.

— Да се обадим ли на Дон и Малой? — попита Сакс.

Райм изсумтя:

— И какво ще им кажем? — Кимна към таблицата. — Мисля, че така малкото ни нелегално разследване ще бъде прекратено много бързо.

— Искате да кажете, че не е официално? — сепна се Пуласки.

— Добре дошъл в подмолния свят — отвърна Сакс.

Младият полицай замълча, опитвайки се да осмисли току-що наученото.

— Затова сме дегизирани — добави Купър, като посочи черната сатенена ивица на панталоните си. Може би намигна, но Райм не видя през дебелите лещи на очилата му. — Какво ще правим сега?

— Сакс, обади се в отдела по криминология в Куинс. Няма как да се доберем до уликите по разследването срещу братовчед ми. Преди делото всички веществени доказателства се пазят под ключ в кабинета на прокурора. Да пробваме обаче да вземем уликите по другите два случая — кражбата на монети и изнасилването. Искам праха, картона и въжето. Пуласки, ти ще отидеш в Голямата сграда. Искам да прегледаш материалите за всички убийства през последните шест месеца.

— Всички убийства?

— Благодарение на кмета престъпността в града е спаднала в последно време, не четеш ли вестници? Радвай се, че не сме във Вашингтон или Детройт. Кремъклията се сети за тези два случая. Сигурен съм, че има и други. Търси второстепенни престъпления, кражба или изнасилване, които са завършили с убийство. Ясни типови улики и анонимно обаждане веднага след престъплението. О, и заподозреният се кълне, че е невинен.

— Слушам, сър.

— Ами ние? — попита Мел Купър.

— Ние ще чакаме — измърмори Райм, сякаш изрече мръсна дума.

9

Прекрасна транзакция.

Вече съм удовлетворен. Вървя по улицата весел и доволен. Представям си картините, които току-що включих в колекцията си. Майра 9834. Визуалните са запечатани в паметта ми. Другите са запазени на цифровия диктофон.

Вървя по улицата, оглеждам шестнайсетичните.

Гледам как се тълпят по тротоарите. В колите, автобусите, такситата, камионите.

Виждам ги през прозорците, неподозиращи, че ги наблюдавам.

Шестнайсетични… О, разбира се, не съм единственият, който нарича човеците така. Не. Това е обичайно жаргонно название в занаята. Но аз може би съм единственият, който предпочита да мисли за хората като за шестнайсетични и който получава успокоение от тази мисъл.

Шестнайсетцифреното число е много по-точно и ефикасно от името. Имената ме изнервят. Не ми харесват. А не е хубаво, когато съм изнервен — нито за мен, нито за другите. Имена… ужасно! Например фамилните имена Джоунс и Браун — така се казват около 0,6 процента от гражданите на Съединените щати. Муур — 0,3 процента, а любимото на всички Смит достига зашеметяващия един процент. Около 3 000 000 Cмитовци в цялата страна. (Ами малките имена, ако се интересувате: Джон? Не. То е на второ място — 3,2 процента. Джеймс държи първенството с 3,3 процента.)