Читать «Обект № 522» онлайн - страница 22

Неделя е любимият ми ден. Защото е почивен ден за масите, за шестнайсетичните, които наричат този удивителен град свой дом. Мъже, жени, деца, адвокати, художници, велосипедисти, готвачи, крадци, домакини и любовници (колекционирам и дискове с филми), политици, спортисти и библиотекари… Удивително е с какви неща се занимават за развлечение.

Бродят като безгрижни антилопи из града и парковете на Ню Джърси, Лонг Айлънд и щата Ню Йорк.

Дивеч за търпеливия ловец.

Точно такъв съм аз сега, зарязал всички разсейващи неделни занимания — барбекю, кино, дори една покана за голф. О, и религията — винаги популярна сред антилопите, стига ходенето на черква да е последвано от вече споменатото барбекю или гонене на малките бели топки между деветте дупки.

Лов…

В момента си мисля за последната транзакция в мисловната ми колекция — транзакция 3895-0967-7524-3630, която вървеше идеално, точно по плана. До ножа, разбира се.

Алис 3895 с онази прелестна розова рокля, подчертаваща гърдите й, съблазнително прилепнала на ханша й (мисля си за нея още като за 95-66-91, но това е една малка шега). Красавица с парфюм от азиатски цветя.

Плановете ми за нея бяха свързани само донякъде с картината на Харви Прескът, която тя има късмет (лош късмет, както се оказа) да намери на приемлива цена. След като се уверих, че е получила доставката, можех да вкарам в употреба изолиращото тиксо и да прекарам няколко часа насаме с нея в спалнята. Тя обаче развали всичко. Точно когато се канех да я хвана, тя се обърна и нададе кошмарен писък. Не ми остана друго, освен да прережа гърлото й като домат, да взема красивата картина и да офейкам — през прозореца, така да се каже.

Не, не мога да спра да мисля за красивата Алис 3895 с тясната розова рокля, ухаеща на китайска чайна. Накратко, трябва ми жена.

Сега крача по тротоарите и оглеждам шестнайсетичните през черните си очила. Те обаче не ме виждат. Точно това е целта ми — обличам се така, че да не ме забелязват, а няма по-подходящо място да бъдеш невидим от Манхатън.

Свивам зад ъгъла, промъквам се по тесни улички, купувам нещо (само срещу пари в брой, разбира се), после изчезвам в един безлюден квартал, навремето индустриален, сега — жилищен, близо до Сохо. Тук е спокойно. Хубаво. Това е добре за транзакцията ми с Майра Уайнбърг, номер 9834-4452-6740-3418 — шестнайсетична, на която от доста време съм хвърлил око.

Майра 9834, отлично те познавам. Данните ми казаха всичко. (Ох, пак този сложен езиков въпрос: като има „данни", защо няма една „данна"? Според правописния речник има само множествено число. Ами ако е само една? Тогава би трябвало да е в единствено число. Само че всички казват „данни", затова и аз говоря така, каквото и да си мисля. Старая се да не направя грешка. Езикът е река — не може да се направлява и ако се опиташ да плуваш срещу течението, започват да те забелязват. А това, разбира се, е последното, което искам.)

И така, данните за Майра 9834: Живее на „Уейвърли Плайс" в Гринидж Вилидж, в сграда, която собственикът иска да разпродаде на отделни апартаменти, след като изгони наемателите. (Аз го знам, макар че те още не подозират, а съдейки по доходите и кредитната им информация, повечето са затънали до ушите.)