Читать «Обект № 522» онлайн - страница 21

— Аха, разбирам… Съжалявам, Линкълн. Нямам достатъчно хора. Не и за такова нещо. Но утре ще говоря със заместник-комисаря.

— Защо не му се обадим още сега?

Отново колебание.

— Не. Днес е зает.

С какво? Семейна закуска? Барбекю? Неделно матине с представление на „Младия Франкенщайн" или „Спамалот".

— Ще повдигна въпроса на утрешния брифинг. Ситуацията е малко необичайна. Не предприемайте нищо, докато не ви се обадя. Или някой друг не се свърже с вас.

— Разбира се.

Затвориха. Райм и Сакс помълчаха няколко минути.

Ситуацията е малко необичайна…

Райм погледна таблото, на което висеше трупът на едно мъртво разследване, пресечено още в зародиша си.

Сакс наруши мълчанието:

— Чудя се какво ли прави Рон.

— Защо не проверим?

На лицето на Райм се изписа усмивка — рядко срещано явление.

Тя извади мобилния си телефон, натисна копчето за бързо набиране и включи на микрофон.

След малко се чу младежки глас:

— Да, госпожо детектив?

Той от години се опитваше да накара младия патрулиращ полицай Рон Пуласки да я нарича Амелия, но той все не можеше да го направи.

— На микрофон сме, Пуласки — предупреди Райм.

— Да, сър.

Това „сър" дразнеше Райм, но точно сега не беше в настроение да поправя младежа.

— Как сте? — попита Пуласки.

— Има ли значение? Какво правиш в момента? Важно ли е?

— В момента ли?

— Мисля, че точно това попитах.

— Мия чинии. С Джени току-що закусвахме с брат ми и жена му. Ходихме на пазара за плодове и зеленчуци с децата. Много е забавно. Вие с детектив Сакс някога…

— Значи си вкъщи. И нямаш работа.

— Ами… чиниите.

— Зарежи ги. Идвай тук.

Райм беше цивилен и нямаше власт да заповядва на никого от полицейското управление, дори на регулировчиците.

Сакс обаче бе детектив трета степен и макар да не беше пряк началник на Пуласки, можеше официално да поиска младежът да бъде разпределен към тях.

— Имаме нужда от теб, Рон. Може би и утре.

Рон Пуласки често помагаше на Райм, Сакс и Селите. Райм се развесели, когато научи, че работата за известния криминалист е помогнала за издигането на младия полицай в службата. Беше сигурен, че прекият му началник ще се съгласи да им изпрати Пуласки за няколко дни — стига да не се обади на Малой или на друг в централното управление, за да научи, че всъщност няма никакво официално разследване.

Пуласки каза на Сакс името на началника си в участъка. После попита:

— Сър? Лейтенант Селите участва ли в разследването? Трябва ли да съгласувам с него?

— Не — отговориха в един глас Райм и Сакс.

След кратко мълчание Пуласки каза колебливо:

— Е, тогава тръгвам веднага. Само да избърша чашите. Джени мрази петна от засъхнали капки.

5

Неделите са най-хубави.

Защото в неделя мога да правя каквото искам.

Аз съм колекционер.

Събирам всичко, за което можете да се сетите. Ако ми харесва и мога да го прибера в раницата или в микробуса си, аз го вземам. Не съм складиращ плъх, на какъвто биха ме оприличили някои. Тези гризачи винаги оставят нещо на мястото на онова, което са взели. Когато аз намеря нещо, то е само мое. Никога не го изпускам. Никога.