Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 92

— Не. Но ще го направя заради момичетата.

— Искаш ли да се разходим по плажа?

Двамата слязоха по стълбите и тръгнаха по брега.

— Чувствам се като едно време — каза Ребека.

— Ако не броим процеса.

— Не се плаша. Ще се явя на детектора на лъжата. Ще видиш, че съм невинна.

— Затворите са пълни с невинни хора.

— Е, сега вече се уплаших.

— Извинявай.

Тя се засмя.

— Не се плаша, защото имам теб за адвокат. — Тя помълча няколко секунди, после каза: — Скот, защо ме защитаваш? Защото още ме обичаш ли?

— Защото си майка на Бу.

— Бу не е случила на майка, но поне на баща. — Тя го улови за ръката. — Но ти все още ме обичаш, нали? В достатъчно добра форма ли си за секс?

— Ребека…

Тя пусна ръката му и изтича напред по плажа. Спря се на едно място, завъртя се на пръсти и развърза горнището на банския си. Долнището го последва. Тя нагази във вълните.

— Ела, ще те лекувам…

Той пристъпи към нея. Вдигна я на ръце. Телата им се допряха. Как му бе липсвало опиянението от страстта, от женската ласка! Но явно и тази нощ не му бе съдено да го изпита. Тялото не му се подчиняваше.

— Съжалявам — промълви той, като я спусна на пясъка. — Толкова време мина…

Тя се усмихна и го улови за ръка. Двамата приседнаха на мократа ивица.

— Няма нищо. Животът е пред нас. Знам, че ти си най-добрият мъж, когото бих могла да срещна. А аз не съм онази жена, която те изостави. Не съм онази празноглава светска кукла, която бях едно време, нито пък имам желание да бъда. Може би не заслужавам нито теб, нито Бу, но бих желала отново да съм с вас. Стига и двамата да можете да ми простите. — Тя се обърна с лице към него. — Скот, може би бихме могли да заживеем нормален човешки живот, без светски балове, лицемерие и завист, клюки и интриги. Представям си как ме плюят сега… Ребека Фени, обвинена в убийство, разчита на измамения си съпруг да я защити… — Тя го погледна. — Кога е делото?

— Утре сутринта ще разберем.

23

Хванати за ръка, точно в девет в понеделник сутринта Скот и Ребека влязоха в сградата на следствения арест на окръг Галвестън за официалното й предаване на съдебните власти. Младшият полицай отново беше на гишето, но сержантът този път бе застанал зад него с ръце на кръста, сякаш очакваше пристигането на някаква знаменитост.

— Не вярвам заради мен да си се изтупал така — подхвърли той, като видя Скот.

Скот беше с костюм за 2000 долара.

— Дошъл съм да предам Ребека Фени за участие в процеса.

Сержантът му подаде лист хартия.

— Рекс лично донесе заповедта за арестуването й тази сутрин. Каза ни, че ще се явите лично и ни предупреди да… как го каза, момче?… „Да окажем на мистър Фени и неговата клиентка всичката полагаща се професионална куртоазия“, каквото и да значи това.

— Означава да се държите любезно.

— Вижте, мистър Фени, нямам нищо против жената. Ще й вземем данните, след което ще я закараме в съда, тук, на същата улица, за да й бъдат връчени обвинения. Съдията ще й определи мярка за неотклонение, след което ще я върнем, внасяте гаранцията и си я прибирате. А този детектив Уилсън е голям негодник.