Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 90

— Не забравяй, че тук е Тексас.

И отново Рене Рамирес:

„Макар и твърдо да поддържам принципа „невинен до доказване на противното“, се питам защо Ребека Фени, официално обвинена в убийство, не се намира в ареста в този момент? Защо е освободена без гаранция, само срещу подписка? Дали защото Скот Фени е тексаска легенда? Или заради политическите му връзки — току-що е бил видян да вечеря в „Гайдо“ с Джордж Армстронг, нашия тексаски сенатор. Говори се, че Скот Фени е кандидат за федерален съдия. Всичко това е много интересно. Може би съдия Шелби Морган ще хвърли светлина по въпроса, когато следващата седмица Ребека Фени бъде изправена пред съд. И накрая, твърди се, че Ребека живее с бившия си съпруг и семейството му в наета вила на острова. Да се надяваме, че в кухнята няма остри ножове. На живо от остров Галвестън, за вас предава Рене Рамирес.“

Отново пуснаха реклами.

— Прокурорът беше прав — каза Скот.

Карин вдигна глава.

— За кое?

— Че тази е невероятна досадница.

22

Следващата сутрин всички бяха облечени за църква, когато Ребека слезе от горния етаж. Имаше такъв вид, сякаш цяла нощ не бе мигнала. Скот видя как Карин и Боби се спогледаха.

— Къде отивате? — попита тя.

— На църква — отвърна Скот.

— Започнал си да ходиш на църква?

— Шами ме научи.

— Искаш ли да дойдеш с нас, мамо?

— Може би следващата седмица, миличка. Не можах да спя. Някой направил ли е кафе?

— Тоя пастор ми харесва — каза Шами. — Много интересно говори.

Връщаха се от църква по Бродуей — Консуела на предната седалка, а Мария отзад на бебешкото си столче между двете момичета, — когато Скот забеляза червения корвет, паркиран на Четирийсета улица срещу гробището на Галвестън. Той отби и спря зад него.

— Ей сега се връщам.

Слезе от колата и пристъпи до ниския каменен зид, заобикалящ гробището. Сред гробовете се виждаше самотна жена. Беше с черна коса, но той позна Ребека. Отиде при нея. Беше си сложила перука и големи слънчеви очила. Стоеше до гроба на Трей и плачеше. Скот мина между гробовете и се приближи до нея.

— Имам чувството, че не съм го познавала — каза тя.

— Беше ли щастлива с него?

Тя кимна.

— Обичах го. Мислех, че и той ме обича. Не съм подозирала каква е истината.

Скот си помисли за онова, което само за няколко дни бе научил за Трей Ролинс. Какво ли имаше да узнае още?

— Съжалявам — каза тя.

— За какво?

— Защото си давам сметка каква болка ти причиних.

— Ребека, не бива да излизаш от вилата. Не искам Рене Рамирес да те види къде ходиш.

— Затова съм с перука.

— Перуката си е перука, но тази кола… Всеки на острова знае, че караш червен корвет.

— Ох, наистина…

— Откъде взе тази перука?

— Моя е. Нали помолих Боби да донесе всичко.

* * *

По-късно същия ден, след като си направиха разходка с децата, ходиха на зоологическа градина и гледаха филм за динозаври, Ребека изглеждаше видимо освежена. От меланхолията й нямаше и следа, играеше си с момичетата, все едно нищо не се бе случило. Сякаш бе забравила напълно за Трей Ролинс. Привечер двете с Бу излязоха да се разходят по брега. Докато ги наблюдаваше от терасата на вилата, Скот се запита за какво ли си говорят. Какво ли имаше едно единайсетгодишно момиче да споделя с майка си?