Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 91

— Би ли правила секс със Скот?

— Бу!

По лицето на Ребека се изписа шок.

— Какво?

— Ти знаеш за секса?

Бу кимна.

— Имаме часове по здравно обучение.

— Защо ми задаваш този въпрос?

— Скот се нуждае от секс.

— Той няма ли си приятелка?

— Мис Досън, учителката ни, си пада по него, но той се инати и не ще да я покани на среща.

— Защо?

— Заради теб.

— Тя хубава ли е?

— Много.

— Ти искаш ли баща ти да си намери приятелка?

— Той има нас, но му трябва някой на неговата възраст. Освен това има нужда от секс. Мисля, че мис Досън сигурно ще се навие.

— Защо мислиш така?

— Нали ти казах: пада си по него.

— Искам да кажа, защо смяташ, че баща ти има нужда от секс?

— За да не получи инфаркт.

— Инфаркт?!

— Да. От стреса.

— Стресиран ли е?

— Аха. Понеже не изкарва много пари. Защитава все бедни хора, които не могат да си платят. Мисля, че сме разорени.

— Не го знаех.

— Гледа да не се издава, но е разтревожен. Не взема лекарства за сърце, така че сексът му е единственото спасение. Двете с Шами си казахме, че ако пак спиш с него, може пък да се оправи.

* * *

Дони Паркър беше спечелил турнира на Хюстън. Той не приличаше на убиец.

Докато Пийт Пъкет приличаше. Владееше добре огнестрелното оръжие и още по-добре ножа. Убиваше, изкормваше и разфасоваше животни. Беше заплашвал с убийство Трей, ако не остави дъщеря му на мира, а Трей не го бе послушал. Дали Пийт бе изпълнил заплахата си? Той ли бе забил ножа в гърдите му? Скот трябваше да се сдобие с отпечатъците му, за да докаже невинността на Ребека, но Пийт щеше цяла седмица да бъде в Ню Йорк за Открития шампионат на САЩ. Не че имаше опасност да избяга от страната, но отпечатъците му щяха да се забавят. На Ребека Фени й се налагаше да изчака още една седмица.

В десет вечерта момичетата си легнаха и Скот излезе на задната тераса, където завари Ребека сама, облегната на парапета. Беше все така по белия си бански костюм, а косите й се развяваха от морския бриз. Ароматът на парфюма й достигна до ноздрите му.

— Бу казва, че си стресиран, понеже нямаш пари.

— Бу е трийсетгодишна жена в тялото на единайсетгодишно дете.

— Каза ми също, че имаш нужда от секс. Бои се да не получиш инфаркт, понеже си отказвал да вземаш лекарства.

— Лекарства, а? — засмя се Скот. — Ако зависеше от нея, би трябвало да се тъпча с всяко лекарство, което види по телевизията.

— Е, вярно ли е?

— Че имам нужда от секс?

— Че нямаш пари.

— Вярно е. Пари нямам, но пък имам възможности за нова работа.

— Например?

— „Форд, Фени“. Дан Форд ми предложи да му стана съдружник, фирмата да носи името ми. Ще ми плаща по милион годишно.

— И ти прие ли?

— Не и ако се осъществи другата възможност — да стана съдия.

— Ще се кандидатираш за съдия?

— Федерален. Там не става с избор, а с назначение. Сам Бъфорд има рак и иска аз да наследя мястото му. Но за това ми трябва подкрепата на сенаторите от Тексас.

— Това, че сега ме защитаваш, не ти помага много, нали? Ами ако не се получи? Би ли желал да се върнеш във фирмата?