Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 9

— Здравей, Бу! Здравей, Шами!

Но през цялото време гледаше към Скот. Двете протегнаха шии напред и го целунаха едновременно по двете бузи, като прошепнаха в ушите му:

— Покани я!

— Веднага!

Слязоха от колата и изтичаха по пътеката към входа на училището. Преди да затвори вратата, мис Досън каза:

— Скот, ако те поканя на вечеря някой път това лято, ще дойдеш ли?

Той искаше да каже „да“, но каза „не“.

Лицето й помръкна.

— Мис Досън…

— Казвам се Ким, Скот. От две години се обръщаш към мен на малко име.

— Извинявай, Ким, съжалявам. Трябва най-напред да приключа с някои неща… Бившата ми съпруга…

— Още колко време ще се чувстваш като нейна собственост, Скот?

— Не знам.

Тя затръшна вратата на колата му. Скот въздъхна и излезе от алеята за коли пред училището, мина по Лъвърс Лейн и излезе на магистралата, която водеше за центъра на Далас, като се опитваше да изтласка от съзнанието си Ким Досън и Ребека Фени и да се съсредоточи върху предстоящата си пледоария.

В този момент той дори не подозираше, че преди денят да приключи, бившата му съпруга отново ще завладее живота му.

3

В една съдебна зала на петнайсетия етаж на огромно административно здание в Централен Далас Скот Фени се обърна към дванайсетте съдебни заседатели:

— Преди четирийсет и шест години президентът Джон Кенеди беше убит само на няколко преки от мястото, където се намираме сега. Тогава световната преса нахлу в града ни, за да покаже неговата тъмна страна: полиция, която потъпкваше правата на чернокожите… окръжен прокурор, който печелеше гласове в северните предградия, защото пращаше в затвора чернокожите от южните гета; град, управляван само от богати бели хора, град, спечелил си прозвището „Столица на омразата“. Така изглеждаше Далас през шейсет и трета.

Съдебните заседатели бяха деветима бели, двама латиноси и един чернокож. Скот представляваше гражданите на Южен Далас в колективно дело срещу градската управа. Откакто напусна адвокатската кантора „Форд, Стивънс“, или по-точно откакто бе уволнен оттам преди две години, Скот беше минал на другата страна: от представител на корпорациите, които плащаха доста добре, той бе станал защитник на хората, които често нямаха средства да си платят защитата. Не особено удачен ход в кариерното му израстване, както биха посочили мнозина негови колеги: от представител на закриляните от закона да станеш защитник на онези, които Далас беше заплюл в лицата, на лишените от имущество, права и респект.

Такъв беше случаят и този ден.

— Показаният тогава образ на Далас потресе света, включително света на бизнеса. А преди и над всичко Далас беше град на едрия бизнес, град, който се управляваше от бизнеса и съществуваше чрез бизнеса. И ето, богатите бели бизнесмени, които владееха Далас, решиха да поизлъскат имиджа на града.

Той направи кратка пауза и продължи:

— Някога улиците на Централен Далас бяха осеяни с долнопробни заведения, стриптийз барове и магазини за алкохол. Крупните бизнесмени много искаха да закрият магазините за алкохол, но не можеха, защото те се ползваха от закрилата на градския регулационен план. Затова едрият бизнес сключи сделка с търговците на алкохол: ако се изнесат от центъра в южните квартали, ще ги оставят да правят каквото си искат. Не в Северен Далас, където живееха белите, а в Южен, в кварталите на чернокожите.