Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 8

Бил Барне, адвокат и далечен познат на Скот, бе починал неочаквано от инфаркт в началото на учебната година и сега малката Сара Барне растеше без баща. Дъщерите на Скот и бездруго трепереха над здравето на баща си; всяко петънце по лицето му за тях беше кожен рак, всяко главоболие — мозъчен инсулт, всяка моментна разсеяност — знак за рано настъпил алцхаймер.

— Не се притеснявай, Бу. Няма да умра от инфаркт. Всеки ден тичам, тежа си все така деветдесет килограма, холестеролът ми е нисък…

— Освен това ни поставяш в неудобно положение…

— Така ли?! Как?

— Ти си висок, рус, красив, мъжествен, нямаш татуировки… Ти си мъжкарят на Хайланд Парк, а си нямаш приятелка! Другите деца смятат, че баща ни е мухльо.

— Едва ли е само защото си нямам приятелка.

— Мистър Фени, на теб ти трябва жена! — каза Шами.

— Като мис Досън — добави Бу.

Мис Досън преподаваше на четвърти клас и в момента регулираше движението на паркинга. Черната й коса блестеше на утринното слънце. Едва ли имаше и трийсет. Всъщност Скот си бе мислил да я покани да излязат, но не бяха минали две години, откакто Ребека го бе напуснала. Днес мис Досън изглеждаше особено привлекателна с вталената си копринена блуза, подчертаваща тънката й талия, и прилепналите си панталони, които…

— Мис Досън може да се навие да прави секс с теб!

— Мислиш ли? — попита Скот, внезапно заинтригуван. После се опомни и викна: — Как не те е срам, Бу!

Момичетата се изкикотиха. Те вече бяха чували за секса в часовете по здравно обучение в пети клас. Което си беше добре дошло за Скот — нямаше да се налага той да им обяснява нещата. Когато беше тринайсетгодишен, една вечер на масата майка му бе казала на баща му: „Бъч, време е да си поговорите със Скоти по мъжки, като баща и син. Нали разбираш, за секса.“ При което Бъч Фени се бе обърнал към сина си: „Никакъв секс, точка. А сега ми подай картофената салата.“ Ала в днешно време сексът се бе превърнал в нещо много по-сложно и опасно. Единайсетгодишни момиченца забременяваха и раждаха бебета, следователно децата бяха длъжни да знаят истината. Разясняването й бе задача, която се падаше на него. И точно когато бе събрал кураж да пристъпи към изпълнението й — дори си бе купил книга по въпроса, — двете му бяха излезли из засада, въоръжени с факти. Слава богу. Едно сериозно препятствие в живота му на самотен баща бе успешно преодоляно.

— Мис Досън си пада по теб, Скот.

— Наистина ли?

— Здравата е хлътнала, мистър Фени. През обедната почивка все идва при нас, уж случайно, и ни вика: „Здравей, Бу! Здравей, Шами!“, а после пита: „Как е баща ви?“ Ние: „Както обикновено, мис Досън.“ А тя се изчервява и вика: „Поздравете го от мен.“ Много си пада по теб, мистър Фени.

— Пада си, казваш?

— Скот, на нашата възраст имаме нужда от майка! Покани я на среща. Много те моля!

— Ох… не знам.

— Бъди мъж, мистър Фени, покани я на среща!

Скот спря на мястото за слизане. Мис Досън отвори задната врата, надвеси се над момичетата и изчурулика: