Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 86

Ник беше застанал край игрището с бира в ръка. Беше сряда, третият ден на турнира.

— Къде е Пийт? — попита Скот.

— В Остин. Оттегли се от участие, вчера двамата с Били Джийн си тръгнаха.

— Хванало го е шубето.

— Май той ще се окаже основният заподозрян.

— Заплашил е Трей с убийство пред свидетел само седмица, преди да бъде убит. Как да не бъде заподозрян!

— В понеделник летят за Ню Йорк за Открития шампионат. Не знам защо изобщо си дава парите, та той няма никакъв шанс да се класира. По-следващата седмица ще са в Сан Антонио.

— Утре мога да отскоча до къщата му в Остин.

Ник поклати глава.

— Не си го и помисляй, Скот.

— Защо?

— Пийт е ловец. — Ник се позасмя дрезгаво. — Преди време го бяха снимали за някакво спортно предаване. Взема репортерката и я завежда на лов, гръмва елен, вади ножа и го разфасова на място, пред камерата. Жената си беше глътнала езика, а аз щях да повърна само като го гледах.

— Значи умее да си служи с нож, така ли?

Лицето на Ник стана сериозно.

— И то виртуозно. Също и с огнестрелно оръжие. Ако му се явиш неканен, ще те гръмне, после ще те зарови в някой трап и никой няма да те види повече. По-добре изчакай турнира в Сан Антонио, там поне ще има други хора наоколо.

— Изпи ли си бирата?

Ник надигна още веднъж бутилката.

— Вече да.

Скот му поднесе разтворен найлонов плик. Ник погледна плика, после бутилката в ръката си и попита:

— Смяташ, че може аз да съм го убил?

— Не.

— Тогава защо са ти отпечатъците ми?

— Искам да те зачеркна от списъка на заподозрените.

Ник пусна бутилката в плика.

— Действай тогава!

* * *

— Били ли сте някога арестуван, изправян пред съд или осъждан за престъпление?

— Не, сенаторе, не съм.

Веднага след като се здрависа със Скот, сенатор Джордж Армстронг се почувства длъжен да провери дали няма криминално минало. Двамата вечеряха в „Гайдо“ — местна забележителност заради огромния препариран рак, монтиран върху покрива с разтворени щипки, сякаш готов да сграбчи някого. Отдолу имаше надпис: „Уловен в залива на Галвестън“.

— Добре. Защото миналата година номинирах един човек за директор на Федералната служба за борба с наркотиците. От ФБР му взеха отпечатъци, направиха проверка, оказа се, че като студент бил арестуван шест пъти… за дрога. Щях да потъна в земята. Като онзи, министъра на финансите на Обама. Оглавява Федералната данъчна служба, пък забравил да плати трийсет и пет хиляди долара данъци. Сега разправя, че било компютърна грешка.

„Гайдо“ беше изискан ресторант с дъбова ламперия, ленени покривки, келнери с бели престилки и аромат на екзотични морски дарове. Личният секретар на сенатора бе позвънил на Скот тъкмо когато си тръгваше от турнира и му бе предал поканата с думите: „Ако искате да станете федерален съдия, бъдете там навреме.“

— Мамка му, този Айк здравата ни удари — каза сенаторът. — Седемдесет и пет процента от всички къщи са наводнени, щетите на острова се изчисляват на три милиарда. Но пък, дето има една приказка, всяко зло за добро.