Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 87
Марк Хименес
— Че какво му е доброто на един ураган?
— Помете всички общински жилища за бедните. И сега тях ги няма.
— Няма ли да ги построите наново?
— Ако ги построим, бедните ще се върнат. А ако не ги построим, няма.
— А къде ще живеят?
— Някъде другаде. Да кажем, в Остин. Да ги видя тогава ония либерали, как те ще се погрижат за тях. Бедността задържа развитието, Скот. Представи си един ден Далас да се събуди и Южен Дал ас да го няма! Същото направи Айк за нас. Сега вече можем да си преустроим острова, за да стане Бевърли Хилс в Мексиканския залив. Уютно местенце за богати бели хора.
— Защо не му сложите една порта и не го обявите за частен имот?
Сенаторът сбърчи чело и се замисли.
— Знаеш ли, не е никак лоша идея.
— Шегувах се.
— Знам, но все пак…
Сенатор Джордж Армстронг наближаваше шейсет, но още минаваше за красив мъж. Беше богат, с добри маниери, един от авторитетите на Републиканската партия. Той си поръча джин тоник, скръсти ръце и каза:
— Знаеш ли, Скот, когато Кен ми каза, че си се хванал да защитаваш бившата си съпруга, казах абсолютно същото, както като чух, че Маккейн е избрал Сара Пейлин за вицепрезидент.
— И какво е то?
— „Май не е с всичкия си.“ — Сенаторът се засмя гърлено. — Щом нещата опрат до жена, мъжете си губят разсъдъка, не е ли така?
— Ребека е невинна.
— Не се съмнявам. Пейлин обаче препречи пътя на Маккейн към Белия дом. Ти искаш ли бившата ти жена да ти препречи пътя към федералната съдийска маса? Ако загубиш това дело в родния ми град, Скот, няма да мога да те подкрепя, колкото и да настоява моят приятел Сам Бъфорд. Обади ми се лично да те препоръча! Каза, че иска ти да го наследиш.
— За мен Сам е герой — каза Скот.
— И ти си герой за доста хора, Скот.
— За разни футболни фенове.
— Не само покрай футбола, Скот, а и покрай процеса за убийството на сина на Маккол.
— Вие знаете за него?
Сенаторът се усмихна.
— Кое, че се изправи по телевизията и обвини един сенатор във възпрепятстване на правосъдието? Знам, разбира се.
— Вижте, аз…
— Трябва да ти кажа, че страшно се впечатлих.
— Наистина ли?
— Да. Както и много други консерватори в цялата страна.
— Консерватори?
— Ами да! Ние ненавиждаме федералното правителство. А ти се изправи срещу него, за да защитиш правата на една американка. По дяволите, Скот, страхотен филм би излязъл от този процес! А от теб ще излезе добър федерален съдия.
Скот не можа да сдържи усмивката си. За момент се видя как влиза в съдебна зала като федерален съдия Атикъс Скот Фени.
— Е, много благодаря, сенаторе.
Сенаторът пресуши чашата си и направи знак на келнера да му донесе още един джин тоник.
— И така, Скот, ако спечелиш делото и излезеш чист след проверката на ФБР, ти си на второ място в списъка.
Скот усети как усмивката му замръзва.
— На второ?
— След Шелби Морган.
— Съдийката по делото срещу бившата ми жена?
Сенаторът кимна.
— Тя знае ли, че съм след нея в списъка?
— Знае.
— Е, поне делото няма да е скучно.
Сенаторът се усмихна.
— Като борба на два питбула.
Скот вече се виждаше зад бюрото във „Форд, Фени“.
— Съжалявам, Скот, но съм й задължен. — Вторият му коктейл пристигна и той протегна ръка към чашата. — Това е политиката.