Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 84

— Аз имам алиби — каза Скот. — А ти нямаш.

— Та тя е едва на седемнайсет, по дяволите! От което, разбира се, не следва, че аз съм го убил.

— А убил ли си го наистина?

— Не. Жена ти ме изпревари.

— Откъде да знам, че не си ти?

Пийт изпръхтя презрително.

— То е очевидно.

— Защо?

— Защото аз нямаше да наръгам тоя нещастник. Щях да го пребия с ей тоя стик. — Пийт завря показалец в лицето на Скот. — А ти остави Били Джийн на мира, за да не го опиташ!

С тези думи той се завъртя и изхвръкна от съблекалнята. Ник поклати глава.

— Пийт е от старата генерация. Вече никой не ползва първи номер стик.

19

— Мамо, ти ли уби онзи човек?

— Не, миличка, не.

— Значи няма да те пратят в затвора?

— Не, няма.

— А, добре. — След кратко колебание. — Все пак трябваше да те попитам.

— Знам.

— Понякога се случва да набия някое момче в училище.

— Биеш момчета?!

Бу кимна.

— Да, когато тормозят Шами. Много са жестоки.

— На твоята възраст е нормално да мразиш момчетата.

— А като порасна, ще ги харесвам ли?

— Да.

— Тогава по-добри ли стават?

— Малко по-добри.

През последните дни ядът на Бу към майка й беше попреминал. Освен това Скот й бе обяснил, че е нормално да й се сърди отначало и че като поживее малко с нея, ще й мине. А и Бу не обичаше да е дълго време сърдита на някого.

— Бу, нормално е да харесваш момчета, но гледай никога през живота си да не изпаднеш дотам, че да разчиташ на мъж.

— Освен на Скот, нали, мамо?

— Освен на Скот. На него винаги можеш да разчиташ.

* * *

На връщане от Хюстън Скот си даде сметка, че сегашното дело ще му струва поста на федерален съдия, но той беше длъжен да защитава Ребека, да докаже невинността й и да се върне в Далас, за да се погрижи за двете си дъщери — дори това да означаваше да седне отново в ъгловия кабинет на шейсет и втория етаж, което никак не му се искаше.

Той слезе от червения корвет. Двамата с Боби бяха отишли до къщата на Трей и охраната ги бе допуснала до гаража. Боби носеше със себе си чантата, в която се намираха пръстовите отпечатъци на Тес Макбрайд, Лейси Паркър, Райли Хейгър и техните съпрузи. Всеки от тях беше потенциален извършител, но основният му заподозрян беше Пийт Пъкет. За разлика от останалите Пийт очевидно знаеше за Трей и Били Джийн.

— Страхотна кола, мистър Фени — каза Луис.

Двамата с Шами се приближиха да огледат отблизо корвета. Скот слезе, пристъпи към Ребека и й подаде ключовете.

— Колата е твоя.

— Как така?

— Мелвин Бърк, адвокатът на Трей, ми каза, че е регистрирана на твое име.

— Трей не ми е казвал.

— Това далеч не е единственото, което е скрил от теб. Хайде да се поразходим.

Двамата отидоха до мократа плажна ивица и се загледаха в морето.

— Бу ме разпитваше за момчетата — каза тя.

— Нормално е на нейната възраст.

— Какво имаше да ми казваш?

— Тес Макбрайд, Лейси Паркър, Райли Хейгър… Били Джийн Пъкет. Всички са спали с Трей.

По изражението й Скот разбра, че това е новина за нея.

— Не може да бъде! Трей не ми изневеряваше.

— Разговарях с всички и те си признаха. Всичките без Били Джийн. Тя побягна.

Ребека извърна лице встрани, но Скот видя сълзите в очите й.