Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 82

— Пийт е прословут с избухливия си темперамент. Ако някой каже, че Пийт Пъкет не го е наругал поне веднъж в живота му, значи или никога не е ходил на турнир, или се казва Тайгър Уудс.

— Какво можеш да ми кажеш за него?

— Пийт Пъкет е петстотин и седемдесети в световната ранглиста, което означава, че и ученици от прогимназиите играят по-добре от него. Преди двайсет и четири години е спечелил Открития шампионат на Великобритания, след това още няколко треторазредни турнира, и толкова. В момента е на четирийсет и девет години, от тях последните десет кара на батерии, чака да стане на петдесет и да се пенсионира с почести и парична награда.

— Къде живее?

— В едно ранчо край Остин.

— Където и Гъската.

Ник кимна.

— Ребека казва, че приличал на Рамбо.

Ник изпръхтя презрително.

— Той може да извие врата на Рамбо с голи ръце. Пийт не е някой дебеланко, който може само да размахва стика. Великан, с ръце като дънери. Когато не се състезава, цепи кедрови талпи, за да трупа мускули. В него има нещо от Дивия запад: пуши големи пури, пие бърбън, псува, не си мери приказките. Абсолютен грубиянин.

— Нещо друго трябва ли да знам за него?

— Да. Не му се изпречвай на пътя, когато е ядосан.

— Заплашил е Трей със смърт седмица преди убийството му. После, миналия четвъртък, е бил дисквалифициран и отлетял за Остин заедно с Гъската, в пет вече били в Остин, та като нищо е могъл да се добере с кола до Галвестън преди полунощ. Могъл е да убие Трей. — Скот погледна Ник. — И двамата са могли да го убият. И Пийт, и асистентът му. Имали са мотив, всеки сам за себе си. Дали е съвпадение? Трябва да намеря Пийт Пъкет.

Вместо него откриха Били Джийн. Тичаха покрай игрището и се оглеждаха за баща й, когато Ник я зърна, седнала сама под едно дърво на отсрещната страна. Между тях и нея имаше четирийсетметрова зелена ливада, заградена с въжета. Вътре се допускаха само играчи, асистентите им, съдиите, репортери и други служебни лица. Всички останали — съпруги, приятелки, мацки без бельо, продавачи на бира и сладолед, адвокати, защитаващи бившите си съпруги — всички бяха извън въжетата.

Нямаше как Ник и Скот да пресекат игрището. Затова отидоха тичешком до края му, заобиколиха и се върнаха по другата дълга страна. Когато се приближиха до Били Джийн, тя не помръдна от мястото си. Беше с гръб към дънера на дървото, обвила с ръце коленете си. Лицето й беше заровено между ръцете. Ник приклекна до нея и я повика тихо:

— Били Джийн…

Никакъв отговор.

— Били Джийн!

Тя бавно вдигна глава. Беше симпатично дете. По нищо не приличаше на порномодел, манекенка или старлетка. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Здрасти, Ник.

Гласът й беше тънък, детски.

— Добре ли си, моето момиче?

Били Джийн избърса лицето си с длан.

— Просто ми е тъжно.

— За Трей ли?

Тя се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Знам за теб и Трей.

— Ти беше на погребението му — обади се Скот.

Тя погледна към него и попита Ник:

— Кой е този?

Ник се изправи.

— Бившият съпруг на Ребека и неин адвокат сега.

Били Джийн протегна ръка към Ник, той я пое и я вдигна на крака.