Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 46

— За разходки из острова ползваха мотора или бентлито. Струва двеста хиляди. Жена ти караше корвета.

Скот си представи Ребека в издължената спортна кола със свален гюрук, широко усмихната.

— Тя спомена нещо за яхта.

Ханк кимна.

— В марината е. Претърсихме я. Нищо. Хайде да се качим горе. Всичко си е постарому, ако не броим следите от криминологичната експертиза.

— Нищо ли не е изнасяно?

— Трупът, един .357-калибров револвер магнум, една деветмилиметрова берета…

— Трей е притежавал оръжие?

— Тук е Тексас, Скот. Всички имат оръжие. — Ханк се засмя. — Магнумът беше открит под възглавницата му, зареден. Не мога да си представя как се спи с такова нещо под възглавницата.

— Ако е искала да го убие, защо просто не го е застреляла?

Ханк вдигна рамене.

— Питай я.

— Нещо друго иззето ли е?

— Портфейлът му, мобилният телефон, пари в брой, бижута, лаптоп. Проверяваме телефонните му разговори, имейли, интернет сайтове, които е посещавал редовно, писма на фенове до личния му сайт. Ще ти приготвя копия от всичко.

По вътрешното стълбище се изкачиха до втория етаж. Ханк отключи една врата и Скот влезе в къщата, където жена му бе живяла с чужд мъж. Той с мъка потисна чувствата си и се наруга наум: Мисли като юрист, не като изоставен съпруг!

— Два пъти седмично е идвала домашна помощница — каза Ханк. — В понеделник и четвъртък. Въпросния ден е била тук.

Двамата последваха Ханк в кухнята с теракотен под и шкафове, плотове и уреди от неръждаема стомана. Скот си сложи очилата — навремето ги бе ползвал само за да изглежда по-авторитетен пред богатите си клиенти, но сега, след шестнайсет години четене на съдебни дела и законови текстове, наистина имаше нужда от тях — и отвори папката с материалите по убийството.

— В кухнята няма открити следи от кръв, нали?

— Не. Но има отпечатъци — нейни, негови, на домашната помощница и на неизвестно лице. Ето ги тук. — Ханк посочи един участък върху стоманения плот, поръсен с черен прах. — От цели длани с по пет пръста. На мъж са, и то доста едър, ако се съди по размерите на дланта. Явно се е облегнал на плота.

— Прекарахте ли ги през базата данни?

Ханк кимна.

— Няма съответствие. Явно не са въведени в системата.

Ханк издърпа едно чекмедже. Вътре се намираха седем стоманени ножа върху специална поставка с гнезда за осем ножа. Най-голямото гнездо беше празно.

— Оръжието на убийството — каза Ханк. — Нож за месо. С нейните отпечатъци.

— Така каза и Рекс. Би ли отворил другите чекмеджета и шкафовете?

Ханк изпълни желанието му и Боби засне всичко.

— Хубаво барче. Падали са си по изискани питиета.

— Отвори и хладилника, Ханк.

Беше огромен като гардероб, с две врати една до друга, отдолу с издърпващ се фризер. Ханк задържа вратите отворени, докато Боби приклекна и засне съдържанието, като мърмореше тихо в микрофона: