Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 45

— Този, който действително е наръгал Трей Ролинс.

— Ако не е тя.

— Не е тя.

— Скоти, не забравяй основното правило, когато представляваш висш служител в корпорация или обвиняем по углавно дело.

— Да допускам, че лъже?

— Именно.

— Тя не лъже! — Скот се надяваше да е истина. — Готов ли си?

— А ти?

— Не, но трябва да влизам. Ти не си длъжен.

Боби изпусна шумно въздуха от дробовете си.

— Какво казва Шами в такива случаи? Бъди мъж!

Двамата събраха кураж и слязоха от джетата. Пред къщата бяха паркирани две коли — една патрулна и една служебна, без отличителни знаци. От служебната кола слезе едър кокалест мъж и се приближи към тях. Беше облечен с хавайска риза, дънки и бейзболна шапка с надпис „Окръжна прокуратура Галвестън“. Приличаше на Джими Бъфет с пистолет.

— Ханк Ковалски, следовател към Окръжната прокуратура.

Скот и Боби се представиха, здрависаха се и Ханк посочи към онова, което бе останало от квартала.

— Това бяха имоти за милиони долари. Сега тези могат да се купят на безценица. Преди Айк „Ню Йорк Таймс“ беше оприличил Галвестън на източния връх на Лонг Айланд. Днес никой не прави подобни сравнения.

— Няма ли да ги построят наново?

— Повечето бяха на собственици, които живеят основно другаде. Хората просто са махнали с ръка, взели са си застраховките и са се преместили някъде, където няма урагани.

Покрай този участък от плажа някога се бяха издигали пет къщи, от които бяха останали две — тази на Трей и още една, на стотина метра по-нататък, която в момента усърдно се ремонтираше. Ударите с чукове отекваха като изстрели на стрелбище.

— Това е къщата на съдия Морган — каза Ханк. — Тя ще остане в града, докато й я оправят.

По покрива се катереха мургави работници, които очевидно не се бояха от височината. През празното пространство, където някога бе имало още три къщи, те имаха пряка видимост към къщата на Трей Ролинс. Сигурно бяха наблюдавали как Трей и Ребека влизат и излизат от дома си.

— Казват, че нищо не са видели — обади се Ханк.

— А дали са извършили нещо? — попита Скот.

— Питахме ги. На испански. Отричат.

— Нелегални имигранти?

— Познаваш ли американски гражданин, който би правил покрив в такава жега?

— Имало ли е щети по къщата на Трей?

— Не. — Ханк посочи плажа. — Тези подпорни колони се издигат осем метра над пясъка. Водата никога не достига до къщата. Чух, че Трей е похарчил четири милиона за този дом, от които един милион е отишъл само за да го направи устойчив на урагани, но си е струвало. Айк връхлетя със сто и осемдесет километра в час, а не е отнесъл и керемида от покрива му. Елате, ще ви разведа.

— Може ли да снимам на видео?

— Рекс каза, че можеш да правиш каквото поискаш. — Ханк бръкна в задния си джоб и извади два чифта латексови ръкавици. — Ето ви ги, но въпреки това не пипайте нищо.

И тримата си сложиха ръкавици. Боби взе от колата видеокамерата и папката с материалите по убийството, която подаде на Скот. Засне сградата отвън, после двамата се провряха под жълтата полицейска лента и последваха Ханк, който влезе в гаража през една странична врата. Ханк щракна електрическия ключ и огромното пространство се обля в неонова светлина. В него имаше бъги, мотоциклет беемве, черен хъмър, яркочервен корвет кабрио и черно бентли.