Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 44

— Аз защитавам съпругата си… докато повечето сенатори изневеряват на своите.

Кен се изхили в слушалката.

— Младата любовница е част от екстрите на високия пост, Скот, като лимузината и по-добрата здравна застраховка. В това е разликата между теб и тях: те вече са го заели, докато ти още не.

— Ребека има право на компетентна адвокатска защита. Това също е записано в Конституцията.

— Гласоподавателите не четат Конституцията, Скот. Те четат вестници. Е, някои от тях, останалите гледат телевизия. А на мен делото отсега ми звучи като сапунен сериал. Рене ще се побърка от радост.

— Не ми е работа да се притеснявам за медиите, Кен.

— А на мен точно това ми е работата, Скот. — Кен въздъхна тежко в слушалката. — Другата седмица сенаторът ще бъде в града и иска да се видите на вечеря в събота. Ще ти се обадя с подробностите.

Кен прекъсна връзката, без да се сбогува.

— Май няма смисъл да четеш таблицата за социалното осигуряване на висшите федерални служители, а, Скот? — обади се Боби.

— Засега мисля да изчакам — отвърна Скот.

— Ти приемаш ли тази цена? Искам да кажа, делото да ти струва съдийското място?

— Имам и друга опция.

— „Форд, Фени“?

— Старши съдружник. Кантората ще носи името ми, ще мога да наема и теб, и Карин, и Карлос. Ще измисля и за Луис нещичко.

— Ние не искаме този живот, нито пък ти.

— Веднъж вече я предадох, Боби. Не мога да я предам отново.

— Първо, не ти я предаде, а тя напусна и теб, и Бу. И второ, не се чувствай гузен спрямо нея — това ще съсипе живота ти.

— Тя няма да издържи в затвора, Боби. Ще откаже да се бори и ще умре. — Скот гледаше мрачно към морето. — Ние сме единствената й надежда.

Боби не отговори и двамата се умълчаха.

* * *

На три километра след наетата от Скот вила завиха в едно кварталче с гръмкото име Лафит Бийч — Перлата на Западния край, разположено зад пясъчната дюна, която Скот бе забелязал същата сутрин от плажа. Навремето това се смяташе за престижен адрес, но след урагана Айк от къщите бяха останали само бетонните подпорни колони. Усилията на строителния предприемач да укроти морската стихия се бяха провалили. Айк бе прескочил изкуствената дюна и бе отнесъл сградите в морето.

Къщата на Трей Ролинс беше изключение. Тя се издигаше непосредствено над плажа, но изглеждаше непокътната. Сутринта Скот я бе видял откъм брега; сега имаше възможност да я види и откъм улицата. Отпред имаше две палми, между които алея за коли водеше към гаража. Стълбище се изкачваше към терасата на втория етаж, над който имаше още един с мансарда, наподобяваща капитански мостик. Боби паркира до бордюра и угаси двигателя. Двамата останаха на местата си, загледани в къщата, в която бе загинал Трей.

— Скоти, отпечатъците й са върху ножа, това никак не е добре.

— И преди са ме хващали неподготвен, но Рекс е голям хитрец. Видя ли само как приспа вниманието ни и изведнъж хвърли тази бомба с невинен тон, сякаш питаше искаме ли кафе, за да види как ще реагираме.

— На мен ми призля.

— Той никога няма да докаже, че Ребека е имала мотив.

— Няма и да му се наложи, след като отпечатъците й са върху ножа. Съдебните заседатели няма да се интересуват от мотива. Ако искаме да спечелим делото, трябва да направим две неща: да обясним по какъв начин отпечатъците й са попаднали върху ножа и да посочим истинския виновник.