Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 3
Марк Хименес
Сега спеше сам. Когато изобщо можеше да заспи.
През останалото време лежеше буден, мислеше си за нея и се питаше дали някога ще усети любовта на жена, която да го докосва, прегръща, желае. Той искаше отново да обича, да изпита някогашната страст, да почувства онази физическа и духовна връзка между мъж и жена, слети в едно. Това бяха най-хубавите мигове в живота му. Единствените мигове с Ребека, които си спомняше сега.
Скот копнееше да сподели живота си с друга жена. Но не можеше да го направи — не и докато не разбереше защо Ребека го напусна. Докато не изяснеше за себе си какво бе искала тя от него, което не бе успял да й даде. Така, ако получеше втори шанс да обича, щеше да знае и да не допуска минали грешки. Но засега Скот Фени нямаше причина да се излежава сутрин до късно.
Затова излизаше да тича.
2
Скот влезе в малката къщичка през задната врата, водеща към кухнята, където го посрещна аромат на пържени яйца, наденички и кафе. Консуела вече беше дошла и приготвяше закуската.
— Добро утро, Консуела!
—
Консуела беше около трийсетгодишна закръглена жена. Беше католичка и имаше на шията си три кръстчета, а докато работеше, държеше запалени свещи на перваза на прозореца. Всяка сутрин Естебан Гарсия я докарваше с бебето на път за Далас, където работеше на строежите. Малката Мария седеше на високо столче в кухнята и се плескаше с каша по лицето. Скот се наведе над нея.
— Как се чувствате тази сутрин, сеньорита Мария де ла Роса-Гарсия?
В отговор тя изплю нещо зеленикаво.
— Дете не обича
— Ако питаш мен, и аз не бих ял броколи на закуска.
Петнайсетмесечната Мария се усмихна на Скот, сякаш разбираше какво е казал. Той сбърчи вежди и потърка носа си в нейния — тя обожаваше това, — после каза:
— Не щеш гадните броколи, нали, миличка? Кажи на мама, че искаш
Родителите й бяха мексикански имигранти, но Мария бе родена в Съединените щати и имаше право на американско гражданство. Тя вдигна ръчички към него.
— О, миличка, чичо Скоти не може да си играе с теб сега, трябва да работи!
Скот целуна детето по челцето, притисна го до себе си и по бузата му полепна каша от броколи. Избърса зеленото петно с потния си ръкав, грабна бутилка минерална вода от хладилника и се запъти към стаята на дъщерите си. Почука на вратата.
— Хайде, момичета, днес не мога да закъснявам! Имам заключителна пледоария.
Вратата се отвори и двете му единайсетгодишни дъщери се появиха на прага на малката спалня, облепена с плакати на рок групи и огромна снимка на Майкъл Джордан и пълна с книги, натрупани на рафтове и по пода, с дрехи, провесени върху облегалките на столовете. В ъгъла имаше телевизорче със стайна антена. Двете момичета бяха събрали леглата си, за да могат да си четат заедно вечер. Те имаха общи дрехи, решеха се една друга и бяха като сестри. А сега и законът ги определяше като такива.
