Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 25

Марк Хименес

Когато Скот слезе от колата на паркинга, Рене Рамирес и нейният оператор висяха пред сградата. Но тя явно очакваше типичния даласки адвокат — със строг костюм и луксозен автомобил, а не мъж по шорти и гуменки, и то шофиращ невзрачен „Фолксваген Джета“. Скот успя да мине покрай нея необезпокояван, като си спечели само кокетна усмивчица и усети за миг дъха на екзотичния й парфюм. Влезе във фоайето и се отправи към гишето, където се внасяха парични гаранции, но в този момент дрънкане на вериги по бетонния под привлече вниманието му. Той се обърна и видя група оковани арестанти с татуировки и бели гащеризони, на които пишеше „Арестант на окръг Галвестън“, да влачат с неохота крака през една блиндирана врата под зоркия поглед на двама надзиратели — мъж и жена — с пушки-помпи. Един от окованите подметна нещо на испански на надзирателката, като опипа чатала си, с което си спечели приклад в ребрата от мъжа.

— Какво обичате?

Скот се обърна към гишето. Някакъв закръглен младеж, който приличаше по-скоро на охранител в супермаркет, отколкото на тексаски пазител на закона, го гледаше очаквателно. Беше с бежова униформа на полицай от окръг Галвестън и седеше зад бюро от другата страна на гишето. Зад гърба му имаше още бюра, по които бяха насядали още униформени.

— Аз съм Скот Фени от Далас. — Скот подаде визитката си на полицая, който я погледна намръщено, сякаш беше на френски. — Представлявам Ребека Фени. Дошъл съм да я взема.

Полицаят вдигна поглед от визитката.

— Да я вземете ли? Какво, на абитуриентски бал ли ще я водите? — Той поклати глава. — Съжалявам, но обвиняема в убийство не се извежда току-така. Няма да мръдне от килията до първото съдебно заседание.

— Аха. Е, в такъв случай, ако обичате, ми дайте екземпляр от писмените основания за арестуването й, подписани от магистрат.

— Какво?!

— Моята клиентка е арестувана в петък в осем часа сутринта без прокурорска заповед, като е обвинена в убийство по член деветнайсети от Наказателния кодекс на щата Тексас. По силата на член седемнайсети от Наказателнопроцесуалния кодекс трябва да бъде освободена след седемдесет и два часа, ако междувременно не е внесено писмено становище на магистрат, че има основания тя да се смята за извършителка на престъплението. Седемдесет и двата часа изтекоха тази сутрин. Следователно вие сте длъжен или да ми покажете писменото становище, или да освободите незабавно моята клиентка.

Долната челюст на полицая увисна.

— Длъжен съм да… какво? — Той вдигна пръст нагоре сякаш за да види откъде духа вятърът. — Изчакайте една минута. — Извъртя се на стола си и се провикна: — Сержант, тук някакъв адвокат ми цитира Накензателен кодекс. Бил от Далас.

Един по-възрастен полицай, който преживяше поничка на бюрото в дъното, отегчено вдигна глава от вестника си. Дояде поничката, свали очилата си и се изправи. Придърпа нагоре панталона си и пристъпи към гишето, където дежурният му подаде визитката на Скот. Сержантът я взе и изпъна ръката си, за да я прочете без очила. Накрая се отказа и вместо това огледа Скот от глава до пети.