Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 23

На екрана се появи говорителят, който каза: „Това беше последната заснета реклама с Трей Ролинс.“

Зад гърба му се виждаше игрище за голф; а отдолу имаше надпис: „Хюстън Класик“. Тази седмица турнирът за професионалисти беше в Хюстън.

Говорителят продължи: „Трей Ролинс беше безспорният победител на турнира в Калифорния миналата седмица и се очертаваше с равни шансове срещу Тайгър на шампионата в Ню Йорк следващата седмица. Убийството му шокира света на спорта и колегите му от професионалния голф.“

„Потресен съм — обяви загорял от слънцето играч с голяма козирка над очите. — Трей ми беше като брат.“

„Не мога да повярвам, че го няма — добави друг. — Страшно ще ми липсва.“

„Винаги съм му завиждал за виртуозния замах“ — каза трети.

Въпросният замах на Трей Ролинс изведнъж изпълни екрана в забавен кадър. Мощен, плавен, възхитителен. Като самия Трей. Дори хората, които не се интересуваха от голф, знаеха за него. Лицето му беше навсякъде — по реклами за голф аксесоари, спортно облекло, енергийни напитки, шоколадово мляко. Беше красив и мъжествен, с обветрено лице, руса коса и сини очи. Имаше широки рамене и тесен ханш.

„Трей Ролинс имаше всичко — каза говорителят. — Замах, техника и осанка на кинозвезда. Дали от него можеше да излезе един нов Тайгър? Кой би могъл да каже? Но за по-малко от две години той стана шампион на пет турнира, седем пъти се класира втори и спечели девет милиона долара. Бъдещето му беше бляскаво като усмивката му. Трей Ролинс беше едно даровито американско момче.“

Още кадри на Трей, раздаващ автографи на деца, преподаващ лечебен голф в детски клиники, посещаващ дечица в болница, обявяващ основаването на благотворителна фондация на негово име, заобиколен от още деца. Приличаше на Робърт Редфорд като млад.

„Трей вярваше в благотворителността и помагаше на хората“ — каза говорителят.

Следваха още възхвали, най-напред от спортния му агент: „Той беше не просто мой клиент, а най-добрият ми приятел.“

После от един рекламодател, който произвеждаше спортно оборудване и аксесоари: „За нас беше чест Трей Ролинс да рекламира продуктите ни, а те са най-доброто, което се предлага на пазара. Този човек беше мой любимец.“

И накрая от някакъв организатор на турнири: „Феновете загубиха един прекрасен играч и още по-прекрасен млад човек, а ние загубихме брат, член на нашето семейство.“

На последния кадър от репортажа Трей Ролинс бе заобиколен от болни деца. Последваха реклами.

Скот никога не бе обръщал особено внимание на Трей, докато той работеше в кънтри клуба на Хайланд Парк. Беше един от многото помощник-треньори по голф, които се сменяха всеки сезон, докато Атикъс Скот Фени бе дългогодишен и уважаван член на най-елитния клуб в Далас. Двамата не се движеха в едни и същи социални среди. Но после Ребека Фени бе избягала от Далас с помощник-треньора, който скоро след това бе изгрял като звезда на небосклона на професионалния голф; докато в същото време Скот бе загубил членството си в кънтри клуба, луксозния си дом, любимото си червено ферари… съпругата си. Но той нито веднъж не бе обвинил за това Трей. Беше му отнел съпругата, но нима можеш да отнемеш някого насила? И сега, когато смъртта на Трей му бе върнала съпругата, Скот не чувстваше никаква утеха.