Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 27

Как да я поздрави сега? Дали да се ръкува с нея? Или да я целуне по бузата, както Джей Лено посреща гостенките си в студиото? Може би да я прегърне? Как беше прието един мъж да поздрави бившата си съпруга, обвинена в убийство на любовника си? Как беше редно един адвокат да поздрави новата си клиентка, за която някога е бил женен? Има ли изобщо правила в такива ситуации?

Той още търсеше отговорите на всичките тези въпроси, когато блиндираната врата се отвори и изведнъж тя се появи в рамката й. Беше облечена с тениска, къси панталони и сандали. Без грим. Червената й коса беше сплъстена и по-къса отпреди, но извън това не се бе променила за тези две години. Кожата й беше все така млечнобяла, с едва доловим загар; тялото й още беше стройно и стегнато. Макар и на трийсет и пет, и то след три дни в ареста, Ребека Фени бе зашеметяващо красива.

Скот се изправи.

Тя се озърна из пълното с хора фоайе като изгубено дете, което търси родителите си. Щом го забеляза, едва не се затича към него. Когато се хвърли на врата му, вече плачеше.

— Ооо, Скот! Слава богу, че дойде!

Ребека го притисна силно и остана така няколко мига, след което той усети как се отпусна в ръцете му. Облегна глава на гърдите му и захлипа. Тялото й не ухаеше особено хубаво, но допирът й му беше приятен. Накрая Ребека избърса лице в ризата му и вдигна поглед към него.

— Съжалявам, след тези три дни мириша ужасно.

— Не си ли се къпала?

— С тези жени? Дори не можеш да си представиш колко много проститутки има в Галвестън! Беше ме страх.

Той я пусна от прегръдките си.

— Да не са ти причинили болка?

— Жените ли?

— Полицаите.

— Доведоха ме тук в белезници, взеха ми дрехите, измиха ме с маркуч… Скот, те дори ме пръскаха за въшки!

— Защо веднага не нае адвокат да те измъкне?

— Нямам никакви пари.

— По телевизията казваха, че Трей изкарвал милиони.

— Те са си негови, не мои.

— Могла си да заложиш къщата като гаранция.

— Тя също не е моя. Аз нямам нищо. Къщата, колите, яхтата, всичко е на… Но защо им е било да го убиват?! Сякаш сънувам някакъв кошмар…

— За съжаление е реалност. Но сега аз съм тук, Ребека. Ще се погрижа за теб.

Тя се огледа тревожно, сякаш полицаите бяха направили грешка и всеки миг можеха да я върнат в килията.

— Може ли да тръгваме?

— Не през главния вход. Има репортери.

Скот се върна при гишето, подписа се за личните й вещи и попита сержанта дали Ребека може да излезе през задната врата. Сержантът се съгласи. Самият Скот мина през главния вход, покрай Рене Рамирес; точно в този момент телефонът й иззвъня.