Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 21

Преди близо пет века, през 1528 г., испанският мореплавател Кабеса де Вака претърпял корабокрушение край бреговете на Галвестън и скоро нарекъл новия си дом Островът на нещастието. И днес Галвестън оправдаваше името си.

Скот бе наел една от тези оцелели вили за 2000 долара месечно — половината от наема за подобен имот преди урагана Айк. Тя се намираше на Сан Луис Пас Роуд, доста след хотелите, високите жилищни сгради и рибарските кейове, и беше на два етажа, с шест спални и четири бани, също построена върху подпорни колони направо на пясъчния плаж. Той паркира джетата в сянката й. Минаваше три часът.

— Вижте, вижте, плаж! — викна Бу.

За разлика от плажовете на Флорида Галвестън Бийч не беше бял пясък и синьо море, кръстосвано от яхти. Тук пясъкът беше тъмен, а водата кафява и вместо яхти се виждаха огромни петролни танкери и кораби за насипни товари на път за пристанището на Хюстън. Но все пак беше плаж — нещо непознато в Далас.

Момичетата нетърпеливо изскочиха от колата и се затичаха към пясъка.

Боби паркира приуса зад джетата. Още от девети клас той беше свикнал да се движи след Скот, да го следва като момченце, подтичващо след по-големия си брат. Дори по време на единайсетгодишната им раздяла, когато Скот го бе изоставил заради „Форд, Стивънс“, Боби го беше следил неотлъчно по бизнес страниците и светските хроники на вестниците. А сега го бе последвал безропотно до Галвестън, за да му помогне да защити бившата си съпруга. Отначало се бе опитал да го разубеди, но Скот беше непоколебим: Ребека имаше нужда от него. След като бе твърдо решил да тръгне за Галвестън, приятелят му нямаше да го остави сам. Боби Херин беше лоялен до крайност.

* * *

Закрил очите си с длан срещу слънцето, Скот наблюдаваше двете момичета на плажа. Той се обърна назад, когато чу гласа на Боби, който слизаше от приуса.

— Под пет на сто харчи, Скоти, при скорост сто и десет.

Приусът беше хибрид и Боби не можеше да му се нарадва. Той помогна на Карин да слезе; коремът й изглеждаше огромен. Карин беше като майка на двете момичета. Те — а и самият Скот — разчитаха на грижите й, макар че след някакви си два месеца щеше да си има свое дете.

Чу се грохотът на мощен бензинов двигател и скоро спирачките на черния додж изскърцаха, а стъклата се плъзнаха надолу. Отвътре тътнеше силна музика, Луис припяваше като ученичка на рок концерт, а Карлос барабанеше с два молива по таблото на колата. Боби поклати глава.

— Пет часа в кола без климатик… Слънчасали са, горките.

Скот отново погледна към момичетата, които вече бяха нагазили във водата. Той сви длани на фуния и извика:

— Стойте така, за да ви виждам!

Концертът внезапно престана. Луис слезе от доджа и закрачи към плажа с книга в ръка.

— Аз ще ги пазя! — подвикна той.

До вилата имаше баскетболно игрище с бетонна настилка — вероятно квартално, още от времето, когато наоколо бе имало квартал. Под самата вила беше гаражът, отворен от всички страни. Скот преброи до четвъртата подпорна колона, протегна ръка нагоре и намери ключа, оставен от брокерката. Изкачиха се по стълбите до широката тераса с изглед към морето, на която имаше маса, столове и плажен чадър. Цифровият термометър, монтиран върху касата на плъзгащата се врата, показваше 32 градуса, но морският бриз разхлаждаше приятно. Скот отключи и всички влязоха в обширно помещение с кухненски бокс в единия край и мека мебел с голям телевизор в другия. На същия етаж имаше и две спални с отделни бани, а на горния — още четири спални и две бани. Карин и Консуела се насочиха право към кухнята, Карлос към хладилника, а Боби — към телевизора. Той вдигна дистанционното и започна да прещраква каналите.