Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 193

* * *

— Скот!

— Да, миличка?

— Ти ме излъга, нали?

— За кое?

— Че мама не е вземала дрога.

— Ти си гледала делото по телевизията!

— Трябваше да го гледам.

— Да. Излъгах те.

— Защо?

— Защото не мислех, че е редно да знаеш подобни неща за майка си.

— И на мен ми се иска да не ги знаех. Тези, както и много други работи.

— Също и на мен.

— Аз вече реших.

— Какво?

— Не искам тя да се връща при нас.

През юли слънцето в Тексас залязва чак след девет. Скот и компанията му бяха вечеряли в града. Бу искаше да поговорят насаме и Скот я изведе на разходка по дигата, докато останалите се прибраха вкъщи. Само верният Луис тръгна след тях.

— Това, което каза мама днес в съда… не беше никак добре, нали?

— Не. Не беше добре.

— Мислиш ли, че съдебните заседатели ще я пратят в затвора?

— Да, мисля.

— Ще се тревожа за нея.

— Бу, ти си само на единайсет. Трябва да престанеш да се тревожиш за всички и всичко: за майка си, за моето здраве…

— За теб винаги ще се тревожа, Скот.

Повървяха още малко. Тишината на крайморската алея контрастираше странно с бурите, които бушуваха в съзнанието на Скот.

— Реших и още нещо — каза Бу.

— И какво е то?

— Не искам кабелна телевизия.

Разхождаха се мълчаливо още известно време, докато стигнаха до една сергия, на която възрастен мексиканец продаваше дини, пъпеши, ябълки и портокали. Старецът ги изгледа дружелюбно и похвали на висок глас стоката си:

— Ледени дини, пресни, току-що откъснати!

Скот посочи една диня върху тавата с лед.

— Претегли ми половината.

Старецът се наведе над паянтовия тезгях и вдигна динята от леда. Постави я върху восъчната хартия, обърна се и измъкна отнякъде огромен нож. Хвана го за дръжката с острието надолу и със замах го заби в зрялата диня, която се разцепи по цялата си дължина. Старецът извади ножа, завъртя динята от другата страна и повтори движението, докато я сряза на две равни парчета, с тънка зелена кора и сочно червено месо… също като динята, която бяха видели в хладилника на Трей, докато правеха оглед на местопрестъплението.

52

Съдийката бе решила да приключи делото до събота — от понеделник телевизионните екипи щяха да са в Чикаго за друго събитие, а тя искаше произнасянето на присъдата да се предава на живо, пред национална аудитория. Така че точно в девет следващата сутрин, на шестия ден от процеса, Скот стана от мястото си и призова поредния свидетел:

— Раул Родригес!

Помощник-прокурорът се изправи от стола си.

— Възразявам! Свидетелят не е в списъка.

Но още преди съдия Морган да се бе намесила, Рекс Труит се обади от мястото си:

— Обвинението оттегля възражението си.

Скот се обърна към свидетеля си.

— Мистър Родригес, познаваме ли се с вас?

— Не. Но аз съм ви виждал. Вчера.

— Къде?

— На сергията ми за плодове до дигата.

— Какво правех при вас?

— Купихте си половин диня.

— Е, мистър Родригес, аз се казвам Скот Фени и бих желал да си купя от вас още едно парче диня.

Раул Родригес се усмихна.

— Като приключим тук, ще ви чакам на сергията.

— Но аз искам дигата още сега.