Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 191

— За да го измие Роузи, нали?

— Да.

— Следователно отпечатъците ви отпреди година едва пи са още върху дръжката, нали? Те са отдавна измити.

— Н-не… не знам.

— Няма значение, съдебните заседатели знаят. И второ, мистър Хейнс не е знаел, че същия ден мис Гонзалес е мила съдовете, нали?

— Нямам представа.

— Мисис Фени, вие чухте показанията на Роузи Гонзалес, нали?

— Да.

— Чухте я да казва, че когато си е тръгвала от вас по обяд на четвърти юни, всички ножове от комплекта са били измити и сложени в чекмеджето за прибори. Или не?

— Чух я.

— Което означава, че отпечатъците ви върху дръжката на ножа не са били отпреди година или месец, или седмица, а от същия ден. Това е ножът, с който е убит Трей Ролинс, нали?

— Не знам.

— И това е станало по някое време, след като Роузи Гонзалес си е тръгнала от вас и преди ножът да бъде изваден от трупа на Трей Ролинс или греша?

— Не знам.

— Но вас ви е нямало цял ден, нали?

— Да.

— И сте се прибрали вкъщи едва в шест?

— Да.

— Следователно отпечатъците ви са се озовали върху дръжката на ножа между шест вечерта и три и петдесет и седем сутринта, когато полицаите Крандъл и Гереро са влезли в къщата и са намерили ножа, забит в гърдите на мистър Ролинс, така ли е?

— Не знам… предполагам…

— Предполагате?! Мисис Фени, ползвали ли сте ножа въпросната вечер?

— Ами… може би… сигурно съм го ползвала.

— И за какво го ползвахте?

— Не помня. Кълна се!

— Не ми се кълнете, мисис Фени. Просто ми кажете истината.

— Опитвам се.

— Да кажеш истината не би трябвало да е толкова трудно.

Скот скочи.

— Възразявам! Психически тормоз върху свидетелката.

Съдия Морган изгледа втренчено Скот. Вероятно вече си даваше сметка, че той всъщност бе спасил кариерата й на магистрат. Шелби Морган си пое дълбоко дъх и се произнесе по възражението му:

— Приема се.

— Мисис Фени, вие сте се прибрали вкъщи в шест привечер. В седем двамата с мистър Ролинс сте отишли на вечеря, нали?

— Да.

— Следователно не сте ползвали ножа, за да режете пържоли същата вечер, нали?

— Не.

— А ползвали ли сте го за каквито и да било други цели между шест и седем часа същата вечер?

— Не. Мисля, че не.

— Е, добре. Двамата с мистър Ролинс се върнахте от „Гайдо“ към десет, така ли?

— Да.

— И си легнахте към единайсет?

— Да.

— Ползвали ли сте за нещо този нож между десет и единайсет вечерта на четвърти юни?

— Не си спомням.

— Не си спомняте?

— Не.

— Не си спомняте дали сте ползвали ножа, за да нарежете нещо тази вечер?

— Не.

— Ние обаче знаем, че не сте го ползвали за рязане, мисис Фени, защото отпечатъците ви върху дръжката не са в посока, показваща, че сте рязали нещо с него, така ли е?

— Не знам.

Помощник-прокурорът стисна ножа с острието надолу сякаш за да намушка някого и пристъпи към свидетелското място.

— Кого намушкахте с този нож, мисис Фени?

— Никого!

Тя заплака.

— Вие сте използвали този нож, за да намушкате Трей Ролинс, нали така?

— Не!

— Вие сте убили Трей Ролинс!

— Не съм!

Тя се обърна към съдебните заседатели, които седяха на по-малко от три метра срещу нея.

— Той ми даде всичко… а сега нямам нищо! Защо да го убивам?! Аз го обичах!