Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 194
Марк Хименес
— Нямам тук диня.
— Аз имам.
Вратите на залата се отвориха и на прага се появи Карлос с количка, върху която се мъдреше едра диня. Той прибута количката до свидетелското място.
— Мистър Родригес, бихте ли слезли, за да ми отрежете едно парче?
— Нямам нож.
— Аз ще ви дам.
Ножът, който Скот извади отнякъде, беше абсолютно идентичен с оръжието на убийството — обстоятелство, което не убягна от вниманието на съдебните заседатели. Раул Родригес слезе от подиума и се надвеси над количката. Взе ножа, стисна го за дръжката с острието надолу и го заби в динята. Разцепи я на две, после отряза едно парче и го подаде на Скот.
— Благодаря ви, мистър Родригес.
Окръжният прокурор нямаше въпроси.
Скот призова Ребека на свидетелското място и пусна видеоклипа, който Боби бе заснел по време на огледа в къщата на Трей. Когато на екрана се появи динята в хладилника, той спря кадъра.
— Мисис Фени, тази диня беше в хладилника ви, когато Трей Ролинс бе открит мъртъв, така ли е?
— Да.
— Кога я купихте?
— Не съм аз. Сигурно Трей я е купил. Беше в хладилника, когато се върнах от Хюстън.
— Вие ли срязахте тази диня?
— Да, аз.
— Кога?
— След като се върнахме от „Гайдо“.
— И как я срязахте?
— Както показа мистър Родригес.
— Защо?
— Защото така се реже голяма диня. Всички в Тексас го знаят.
Знаеха го и съдебните заседатели, които закимаха одобрително. Боби сръга Скот и посочи екрана на лаптопа си. Карин току-що им бе пратила съобщение от една дума: „Браво!“
— Вие сте ползвали ножа същата вечер, за да нарежете динята, която бе намерена в хладилника ви?
— Да.
— И го забихте в нея, както показа мистър Родригес?
— Да.
— Което обяснява защо отпечатъците ви са открити по съответния начин върху дръжката.
— Да.
— Мисис Фени, обвиняват ви в убийство, защото сте нарязали една диня?!
— Така излиза.
— А какво направихте с ножа след това?
— Оставих го в мивката.
— Където може да го е намерил убиецът?
— Да.
— Нямам повече въпроси.
Помощник-прокурорът стана от стола си.
— Мисис Фени, използвали ли сте оръжието на убийството, за да режете диня през нощта?
— Да.
— Но това едва ли би ви попречило да го използвате повторно същата нощ, за да убиете Трей Ролинс, нали така?
— Само че не съм.
— Защо не си спомнихте отначало да сте рязали диня с въпросния нож в нощта на убийството?
— Защото бях замаяна от алкохола и кокаина.
Защитата каза, че няма повече въпроси към свидетелите, и съдия Морган обяви трийсетминутна почивка. Боби се наведе над Скот и му прошепна:
— Печелим делото!
— Не и преди съдът да се е произнесъл.
— Хайде, хайде, Скоти! Няма начин да не стигнат до решение след всичко това.
Но съдебните заседатели не бяха стигнали до решение.
* * *
Когато съдът възобнови заседанието след почивката, помощник-прокурорът се приближи до масата на защитата с десетина листа в ръка.
— Ти току-що изпрати жена си в затвора — заяви с усмивка той.
— Какви са тези листове?
— Отговорът от „Фейсбук“ на призовката ти. Кореспонденция между Трей Ролинс и Били Джийн Пъкет, достатъчен мотив за жена ти да убие Трей. Много ти благодаря. Ние едва ли бихме се сетили да изпратим призовка на „Фейсбук“ за тези разпечатки.