Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 147

— Ох, слава богу!

Шелби Морган отвъртя с отработен жест капачките и сипа уискито върху леда. Отпи наведнъж половината, пое дълбоко въздух и бавно издиша. Когато алкохолът се разля по вените й, страните й порозовяха. На Скот му се стори още по-привлекателна.

— Хубава реч, Скот. Познаваше ли го добре?

— Да.

— И той искаше да го наследиш на поста му?

— Да.

Тя пресуши до дъно чашата си и направи знак на стюардесата да й донесе още веднъж от същото.

— А сега могат да те препънат политически съображения.

— Имам и други опции.

— „Форд, Фени“. Старши съдружник в една от най-богатите адвокатски кантори в Тексас. Малко адвокати, които познавам, биха отказали подобна възможност.

Стюардесата се появи с нова чаша лед и още две шишенца бърбън. Съдийката си ги сипа със същото отработено движение.

— Ходи ли вече във ФБР? — попита тя.

— За какво?

— Отпечатъци, проверки за благонадеждност и така нататък.

— Няма смисъл. Постът е твой.

Тя вдигна ръце с опакото нагоре и разпери пръсти.

— Никога досега не са ми вземали пръстови отпечатъци. Когато снеха отпечатъците на Ребека, мастилото не съсипа ли маникюра й?

— Не ти ли снеха отпечатъци, когато те избраха за окръжен съдия?

Тя поклати глава.

— Окръжните съдии не се подлагат на проверка за благонадеждност, тях просто ги избират. Но ще я издържа. Никога не съм арестувана, дори в колежа.

— Наистина ли смяташ да се преместиш в Далас, за да бъдеш федерален съдия? Много по-голям е от Галвестън, има непрестанни задръствания, престъпност…

— … бутици, „Ниймън Маркъс“. Любимата ми марка.

— Е, тогава Далас ще ти хареса.

— Освен това там са „Далас Каубойс“. Знаеш ли, че в университета бях мажоретка през всичките четири години?

— Обичаш ли футбола?

— Обичам футболистите — каза тя, обърнала глава към него; в очите й проблесна закачливо пламъче. — Дори бившите.

— Няма бивши футболисти, както няма и бивши мажоретки.

— Като жена ти.

— Бившата ми жена.

Шелби Морган поклати глава.

— Още не мога да повярвам, че си се съгласил да я защитаваш. Сигурно много я обичаш. — Очите й помръкнаха. — Мен никой мъж не ме е обичал така.

— Може би ти не си обичала никого.

— Ти вярваш ли, че тя те е обичала?

— Вярвам, че е невинна.

— Надявам се да си прав заради кариерата ти. — Тя пресуши и второто си питие. — Както и да е, да говорим за мен. Пет години в Далас ще минат бързо, после ще се ориентирам към Вашингтон, а ти може да заемеш мястото ми.

— Пет години?

Тя кимна.

— Искам един ден да стана министър на правосъдието. Все още съм млада за поста, затова ще изкарам пет години като федерален съдия, ще гледам няколко важни дела, после ще се целя по-нагоре.

— Жена с амбиции.

— Знаеш ли как наричат една жена без амбиции? Съпруга. От мъжете искам единствено секс. — Тя хвърли дяволит поглед към Скот. — Ти не би ли се явил на един кастинг при мен?

Вероятно изражението му го бе издало, защото тя избухна в смях.

— Не се панирай, Скот! Сексът е развлечение, не задължение. Аз съм жена, която знае какво иска и как да си го набави.