Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 146

Може би, помисли си Скот.

— Направо не е за вярване — продължи Дан. — Допреди две години тя живееше в разкошна къща в Хайланд Парк, а до седмица-две може да се озове в килия три на два. Господ я наказва, защото те остави. Наистина ли е вземала кокаин?

Скот кимна.

— Имаш късмет, че се отърва от нея.

Дан го потупа бащински по рамото, сякаш утешаваше дете, загубило мач.

— Чувам, че Бъфорд те е предложил за свой заместник.

Скот отново кимна.

— Милион срещу сто шейсет и девет хиляди годишно.

— Никой адвокат с две гънки на мозъка не би се поколебал кое да избере.

— Е, аз може би съм изключение.

— Помисли си за момичетата, Скот, кое ще бъде по-добре за тях.

— Само за това мисля.

Дан огледа присъстващите.

— Симпатични хора — каза той. — За последен път бях на погребението на Мак. Бях назначен за изпълнител на завещанието му, получих си трите процента комисиона, както си му е редът. Двайсет и четири милиона. Добре й дойдоха на фирмата.

— Дори ракът на простатата си има добрите страни, а, Дан?

— Четирийсет години работих за Мак. Понеже Кларк не е между живите, Джийн получи цялото му състояние. Та тя беше омъжена за него има-няма единайсет години, как така ще взема всичко?! И въпреки това прибра над седемстотин милиона. Не е зле за единайсет години брак. Чувам, че процесът щял да се предава по телевизията.

— Съдийката иска да прави кариера на наш гръб.

— А, жена ли е? Мамка му, това не е хубаво. Е, бих я посъветвал да внимава. Предаването на живо на делото е нож с две остриета, може да й се забие в задника.

— Между другото, задникът й никак не е лош.

Съдия Морган се бе приближила незабелязано и изведнъж застана до тях. Когато я видя, Дан Форд се облещи.

— Дан — каза Скот, — запознай се със съдия Шелби Морган. Госпожо съдия, това е адвокат Дан Форд, старши съдружник във „Форд, Стивънс“.

— „Форд, Фени“ — каза Дан. — При условие че успея да прилъжа Скот с чара… и с парите си.

— Не знаех, че ще бъдете на погребението, госпожо съдия — каза Скот.

— За нищо на света не бих се лишила от тази възможност. Събитие номер едно на годината в правните среди. Какво ще кажеш да си вземем заедно такси за летището?

— Добре, след половин час.

Съдия Морган се обърна и се отдалечи под възхитения поглед на Дан Форд.

— Страхотен задник, наистина.

Но мисълта му много бързо се върна на любимите му теми: правото и парите.

— Помисли си, Скот: „Форд, Фени“.

— Дан, от шест седмици не мога да мисля за нищо друго, освен за това гадно дело.

— Гадно, а?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Е, с бившите съпруги е така.

* * *

— Бърбън с лед — каза съдия Морган на стюардесата. — Двоен.

— Минерална вода — поръча за себе си Скот.

Той се облегна и разхлаби вратовръзката си. Двамата бяха дошли заедно с такси на далаското летище и сега седяха един до друг в самолета за Хюстън. Повечето пътници отказваха традиционните безалкохолни напитки, минерална вода и кафе, които предлагаше стюардесата, и си поръчваха нещо по-силно. Шелби Морган не направи изключение.

— Погребенията ме депресират — каза тя.

Стюардесата сложи хартиени салфетки върху масичките им и подаде на Скот минералната вода, а на съдийката — чаша с кубчета лед и две шишенца бърбън.