Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 149

— Скоти — отвърна Боби, — тук не е Хайланд Парк. Контингентът са хора със средно образование и работници, за които Ребека е една долна кучка, оставила мъжа и детето си, за да избяга със спортист.

— Това няма да се споменава, Боби!

— Медиите вече са го споменали, и то как! Чуй само какво говори Рене. Нашата надежда е, че всички в Тексас са чували за мексиканските наркокартели, та може по тази линия да се надяваме на снизхождение.

В този момент съдия Шелби Морган влезе в залата и седна на мястото си. Скот погледна към нея и тя повдигна леко вежди, сякаш да му каже: офертата ми е още в сила.

— Пристав — провикна се тя, — моля да въведете кандидатите за съдебни заседатели!

Всички се обърнаха към местата за публиката, където щяха да седнат кандидатите. Скот постави стола си между двете маси, до този на окръжния прокурор, който се наведе към него и попита:

— Каква е стратегията ти при подбора?

— Да се кръстя и моля.

Рекс се засмя.

— Моята е да избирам само хора над трийсет години.

— Защо?

— Защото днешната младеж няма морал.

Осем часа по-късно страните бяха избрали жури от седем мъже и пет жени: общо деветима бели, двама латиноси и един чернокож, от които само двама имаха над средно образование, всички бяха над трийсет, а един убиваше времето си, четейки джобен наръчник за прогонване на зли духове. Ребека изглеждаше зашеметена от преживяното — нормална реакция на човек, попаднал за пръв път в кухнята на американската правораздавателна система.

— Господи, Скот! Като си помисля, че животът ми е в техните ръце…

— Страшничко, нали? Ето защо дори невинните подсъдими предпочитат извънсъдебните споразумения.

Тя се вкопчи в ръката му.

— Моля те, не допускай да ме вкарат в затвора!

На Ребека Фени може би й оставаше по-малко от седмица живот на свобода и тя го знаеше.

— Аз съм невинна.

— Ребека, знам, че си невинна. Само че не знам как да убедя в това съдебните заседатели.

Тя посочи окръжния прокурор.

— Аз пък си мислех, че е негова работа да докаже, че съм виновна.

— Това е поредният американски мит.

Тялото й сякаш се смали.

— В затвора ще умра.

— Не, няма да умреш.

Окръжният прокурор направи знак на Скот, който се надигна от стола си и се наведе над него.

— Успя ли да изясниш как отпечатъците й са попаднали върху дръжката на ножа?

— Не.

Прокурорът присви очи и въздъхна. После каза:

— Е, ще се видим в понеделник.

* * *

Седнали на задната тераса на вилата, Скот, Боби и Карин обмисляха защитната стратегия по делото.

— Скоти, окръжният прокурор не може да посочи мотив, няма свидетели, няма нищо освен отпечатъците й върху дръжката на ножа. Успеем ли да обясним как са попаднали там, смятай, че сме ги били.

— Рекс вече ми каза, че ако до понеделник му обясня същото, ще оттегли обвиненията срещу нея.

— А ти пита ли я?

Скот кимна.

— Тя изобщо не помни да е хващала ножа по този начин. Но е била пияна и надрусана, така че едва ли й е останало нещо в мозъка от онази нощ.

— Това не е добре. Е, слушайте сега как предлагам да действаме. Обвиненията на прокуратурата издишат отвсякъде. Рекс разполага с показанията на диспечера от деветстотин и единайсет, на полицейския патрул, пристигнал пръв на местопроизшествието, на детективите, на криминологичния екип, на съдебния лекар, на техника, извършил дактилоскопската експертиза, и на своите експерти. Това е всичко. След като обвинението разпита тези свидетели, ще е наш ред да разпитаме Ребека, ако изобщо решим да я призовем за свидетел.