Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 131

— Страхотен изглед! — каза Ребека.

За разлика от Скот, тя изглеждаше напълно спокойна, което не убягна на Гюс.

— Кой ще се явява на теста, ти или тя? — попита през смях той, като го плесна по рамото. — Адвокатите винаги се притесняват повече от клиентите си. — После се обърна към Ребека. — Хайде, седни и ще ти обясня как става.

Гюс й посочи един стол до ниска масичка, върху която се намираше полиграфът.

— Това си е вид лаптоп — каза той. — Онези устройства с многото писци, които си виждала по телевизията, които чертаят криви по лента, са заменени с дигитални машини.

Той вдигна маншета за измерване на кръвно налягане и го нахлузи върху лявата й ръка.

— Все едно си на лекар. Това нещо мери пулса и регистрира промени в кръвното. А тези тук се наричат пневмографи. — Гюс уви две гумени тръбички около гръдния кош и корема й. — Те броят вдишванията. А това са сензори за потене. Когато човек лъже, кожата му се поти.

С тези думи той сръчно постави два диода върху пръстите на ръцете й.

— И така, тази машина регистрира притеснение и стрес посредством изменения в пулса и дишането, кръвното налягане и влажността на кожата, като аз ги съпоставям с отговорите на конкретни въпроси. Притеснението е индикатор за лъжа. Това е, което детекторът открива: дали се притесняваш. Всъщност „детектор на лъжата“ не е точно наименование, доколкото машината не може да открие дали лъжеш, а следи единствено физиологичните ти реакции. Затова данните от теста не се допускат като доказателство в съда. И така, готова ли си?

Ребека се усмихна.

— Готова съм.

Гюс си сложи очилата за четене.

— Скот, ще те помоля да ни оставиш сами известно време. Тестът не се получава в присъствие на наблюдатели. Ще отнеме около час.

Той придружи Скот до задната врата на къщата.

— Не се притеснявай, жената ще се справи. Повечето хора, които тествам, нервничат като котка в чувал. Но не и тя. Не виждам следи на боязън и притеснение при нея. На излизане Скот прошепна на Гюс:

— Попитай я вземала ли е кокаин.

Скот крачеше замислено по пустия плаж. Само преди две години животът му изглеждаше перфектен: съдружник във „Форд, Стивънс“ със 750 хиляди долара годишна заплата, огромна къща в Хайланд Парк, ферари, мис ЮМУ за жена, Бу…

Докато изведнъж изгуби този живот.

А сега можеше да си го върне. „Форд, Фени“. Милион долара годишно. Ъгловият кабинет на шейсет и втория етаж. Здравна застраховка. Ферари. Ребека. Бу. Шами.

Но искаше ли го той? И щеше ли да бъде същото? Щеше ли новият му стар живот да включва и Ребека, или на Бу щеше да й се наложи да посещава майка си в затвора? До делото оставаха деветнайсет дни.

Скот реши да се пробва още веднъж с Мелвин Бърк. Адвокатът знаеше нещо, но го криеше, позовавайки се на изискването за конфиденциалност. Скот извади телефона си и набра номера. Когато Мелвин отговори, той каза без предисловия:

— Трей е дължал половин милион долара на Бенито Естрада. Знаеш ли кой е той?

След кратка напрегната пауза Мелвин отговори:

— Да.

— Знаеш, предполагам, и какво продава? И за кого работи?

— Да, знам. А защо му е дължал пари? Трей изкарваше толкова за една седмица.