Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 133

— Ти дори не ме попита…

— Какво?

— … защо защитавам бившата си жена.

— Да. Виж, ако си работил толкова години за ФБР, колкото аз, се научаваш да не задаваш излишни въпроси.

— Много успокоително.

— Консуела де ла Роса-Гарсия си тананикаше мексиканска песен на задната тераса, докато подрусваше на ръце малката Мария. На плажа Бу и Шами играеха и се гонеха, а Луис и Карлос се учеха да карат сърф навътре в морето. Пред къщата спря кола и след малко сеньора Фени излезе на плажа и отиде до момичетата.

Консуела не харесваше сеньора Фени.

Още когато Скот и Ребека бяха купили онази голяма къща в Хайланд Парк и Консуела стана тяхна прислужница, тя знаеше, че ще й е трудно да се сработи със сеньора Фени. Така и се оказа. По-късно сеньор Фени й бе помогнал да получи зелена карта тъкмо когато имиграционните власти заплашваха да я депортират в Мексико и дори я бяха изпратили в транзитен център, а когато се върна при него, сеньора Фени вече се беше изнесла и живееше с онзи мъж. Последните две години бяха добри за Консуела. Тя беше единствената домашна помощница в Хайланд Парк със здравна застраховка. Беше родила детето си в болница, при истински доктор, а не с мексиканска акушерка в някоя кухня в Южен Далас както повечето си сънароднички. Да, Консуела беше доволна от живота.

И се надяваше сеньора Фени никога да не се върне при тях в Далас.

34

— Смяташ да призовеш всички тези свидетели? — попита окръжният прокурор.

— А ти смяташ ли да откриеш откъде изтича информация при вас?

Прокуратурата и защитата си бяха разменили списъците със свидетели, както се полагаше по закон. Скот посочи празния стол до стената.

— Къде е помощникът ти?

— Пратих го в приемната на следствения арест. Казах си, че ще му бъде от полза да снема отпечатъци от пияници и клошари навръх Четвърти юли. Отиде вкъщи да се преоблече, за да не повърне някой върху кожените му обувки за триста долара.

Този четвъртък, в навечерието на дългия уикенд за националния празник, сградата на съда беше необичайно притихнала. Окръжният прокурор се зачете в списъка на свидетелите на защитата.

— Наистина ли вярваш, че някой от този списък е убил Трей?

— Предполагам, че поне един ще знае кой е убиецът.

— Звучи като ранглиста на Открития шампионат по голф: Пийт Пъкет, Дони Паркър… — Прокурорът вдигна рязко глава и погледна Скот. — Гейб Петрочели? Смяташ да призовеш Гейб? Защо?

— Защото Трей може да е убит от човек на мафията.

— Не бяха ли отрядите „Зета“? Или Пийт Пъкет? Или Гъската? Виж, Скот, Трей може да е залагал при Гейб, но от това не следва…

— Трей е дължал на мафията петнайсет милиона, загубени на хазарт в казината.

Рекс Труит примигна.

— Това със сигурност ли го знаеш?

— Гейб лично ми го каза.

— Разговарял си с него?

— Да, в бара му.

— Никой не иска да говори с нас, а пред теб всичко си казват…

— За тях вие сте властта, докато аз съм някакъв смахнат адвокат, който защитава бившата си жена. Бенито и Гейб искрено се забавляваха с мен.

— Не се и съмнявам. Но не вярвам Гейб да е излъгал, че Трей е дължал пари на мафията.