Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 130

— Не е бил особено симпатичен, а?

— Меко казано. Всички го ненавиждаха, с много малки изключения: съпругите на колегите му, пласьорът, който го снабдяваше, букмейкърът му… и жена ти.

— Бившата ми жена. И на какво се надявахте тогава?

Ройс вдигна рамене.

— Евентуално да се забие в някой тежкотоварен камион с мотора си…

Скот поклати глава.

— По телевизията самият ти каза, че сте били като едно голямо семейство…

— Да, също като моето — с жена ми, родителите й и децата не можем да се гледаме, мразим се, завиждаме си и си забиваме нож в гърба.

— Най-редовно се отбивахме във Вегас — каза Ребека. — Той ми купуваше чипове, играех и на слот машините. Никога не ми е казвал, че дължи пари на казината.

— Дължал е петнайсет милиона.

— Петнайсет милиона?!

— Именно. Загубил е два турнира по уговорка с мафията, за да им се издължи. Трябвало е да загуби още един, но по чудо е вкарал от голямо разстояние.

— Помня. В Атланта.

Скот кимна.

— Виждала ли си големи суми пари в къщата?

— Колко големи? По няколко хиляди?

— Три милиона. Пари на мафията.

— Не. Никога не съм виждала такава сума. Полицаите претърсиха цялата къща. Да не намекваш, че те са ги взели?

Скот седеше на задната тераса и погледът му се рееше към хоризонта. Не знаеше какво да мисли и на кого да вярва. Може би детекторът на лъжата би му помогнал да се ориентира.

33

Пенсионираният агент на ФБР Гюс Граймс беше нагазил до колене във водата и размахваше дълъг въдичарски прът. Той живееше до един отдалечен плаж на неголям полуостров в малка къщичка, скрита зад редица пясъчни дюни.

Скот и Ребека паркираха колата, заобиколиха къщата и намериха Гюс, улисан в риболовните си занимания. Като ги видя, той излезе от водата и закрачи към тях. Тялото му излъчваше миризма на море; имаше вид на някой от онези безделници, които се шляят по плажовете, а не на бивш специален агент на ФБР.

Скот му представи Ребека и каза:

— Приятно местенце. Без любопитни съседи…

— Преди Айк на полуострова имаше три хиляди къщи — каза той. — Оцеляха едва дузина. Моята не беше сред тях. Построих я наново с парите от застраховката, за да не скучаят рибите без мен.

Влязоха в къщата, която отвътре напомняше магазин за риболовни такъми.

— Познаваш ли Ханк Ковалски? — попита Скот.

— Разбира се. Ханк идва тук през почивните дни. Заедно ловим риба.

— Всички пенсионирани агенти на ФБР ли се преселват в Галвестън?

— Само по-умните.

Карин вече бе обяснила случая на Гюс по телефона. Скот извади от куфарчето си един документ и му го подаде.

— Декларация за конфиденциалност.

Гюс кимна.

— Разбирам.

Ако резултатът се окажеше неблагоприятен, Скот не искаше това да изтече в пресата или да стигне до окръжния прокурор. Гюс подписа документа, без да го чете, и му го върна.

— Значи работиш у дома?

— Не ми трябва офис. Правя по шест-седем теста месечно, колкото да си добавям към пенсията. Живея сам с рибите си. Жена ми почина преди три години, синът живее в Ню Йорк, адвокат в голяма кантора. Мрази работата си, но трябва да изкарва пари.