Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 126

— Всеки договор може да се анулира.

— В случая само по един начин. Член дванайсети: „Прекратяване при смърт на спортиста“.

* * *

— Рекламодателят искаше да развали договора — каза Ник.

Скот му бе позвънил на мобилния телефон.

— Защо? — попита той.

— Веднъж Трей се появи на тяхно парти жестоко надрусан. Залиташе, не можеше да говори, опипваше жените им. Пълен провал. Трябваше да го завлека насила до колата му. Ония побесняха.

— Но не можеха ли да се отърват от него?

— Не. Бяха си го нахлузили на шията и трябваше да го търпят.

— Освен ако не умреше.

— Както и стана.

— И тогава прекратиха ли договора?

— Получих имейл от тях пет минути, след като по новините бяха съобщили за смъртта му. Така си спестиха десет милиона, или двайсет, ако броим и бонуса за добри търговски резултати.

— Това си е сериозен мотив.

— Да убият Трей? Скот, желаещите да му видят сметката бяха толкова много, че ако всеки тръгнеше да го убива, сигурно щяха да се редят на опашка.

— Защо не ми каза всичко това?

— Защото не си ме питал.

— По дяволите, Ник, аз разследвам убийство! Имаме три седмици, преди Ребека да се изправи пред съда! Трябва да ми кажеш всичко, което знаеш.

— Е, вече ти го казах.

— Къде е турнирът тази седмица?

— В Остин. Утре съм там.

— Ще те открия. Искам да говоря с рекламодателя.

32

На следващата сутрин Скот отлетя за Остин и от летището взе такси за курорта Бартън Крийк, където се провеждаше турнирът. Откри Ник на игрището, с мобилен телефон, залепен за ухото му.

— Двеста хиляди? Приемам. Понеделник, в девет нула нула, пред кънтри клуба на Хайланд Парк. Пийт ще бъде там.

С тези думи Ник прекъсна връзката.

— Още едно договорче за Пийт, а? — каза Скот.

Ник кимна.

— Това е за участие във фирмена проява. Когато в даден град се провежда турнир, местните компании организират спортни мероприятия за клиентите си и канят по някой и друг професионален играч да се включи. Срещу заплащане, разбира се. Отива, изиграва един раунд срещу някой мастит бизнесмен и си прибира стотина-двеста хиляди в джоба.

— Това са доста пари за има-няма час работа — каза Скот.

Ник вдигна рамене.

— И двайсет процента от тях са за мен.

Двамата влязоха в павилиона на Golfazon.com, където бяха изложени стикове, топки, ръкавици, обувки, дрехи и всякакви други принадлежности за голф. Отстрани бяха застанали две сладки, сексапилни момичета и млад мъж, който се запъти към Ник.

— Как си, приятелю? Намери ли ми заместник на Трей?

— Какво ще кажеш за Брет?

Човекът направи гримаса.

— Стига, бе! Брет изглежда толкова смотан и невзрачен.

— Вик?

— С това телосложение на пенсиониран счетоводител…

— Дони Паркър? Току-що спечели „Хюстън Класик“.

— Да, ама е женен за порнозвезда. След Трей искам човек с безукорна репутация.

Ник се засмя.

— А не искаш ли някоя девственица?

— Тук няма такива — обади се едното от момичетата и двете с приятелката й се изкискаха.

Ник се обърна към Скот.

— Скот, запознай се с Брад Дики, вицепрезидент на Golfazon.com, които отговарят за рекламата. Те са нещо като Amazon.com в голфа.

Двамата се здрависаха и Скот се представи: