Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 124

— Но ако Трей е изкарвал толкова много пари, защо просто не си е платил дълговете?

— Не е лесно да платиш петнайсет милиона при двайсет и пет процента лихва.

— Мафията начислява двайсет и пет процента лихва?

Гейб вдигна рамене.

— Някои кредитни компании, Скот, начисляват по трийсет. Това си е узаконено лихварство. Скоро ще узаконят хазарта, после проституцията, накрая и наркотиците. И да искаш, няма да можеш да си изкарваш хляба по престъпен начин, защото всичко ще е законно.

— И каква беше уговорката, за да си плати Трей дълга?

— От него се искаше да загуби пет турнира. Като, разбира се, отначало да поведе по точки, колкото да вдигне залозите, пък и да не привлича излишно внимание. Първите два турнира минаха успешно, нашите хора намазаха доста, а дългът му намаля с шест милиона. Докато изведнъж взе, че вкара от двайсет метра разстояние. Което на тях им струва двайсет милиона. — Гейб поклати глава. — Нашите се бяха полакомили и бяха вдигнали залога.

— А когато все пак спечелеше, Трей за себе си ли вземаше парите?

— Не. Това също беше уговорено. При победа Трей вземаше една трета.

— Една трета от всичко? Дори от приходите на мафията?

— Аха. Ако Трей беше загубил в Атланта, щеше да вземе една трета от двайсет милиона. Което е повече, отколкото взе, като спечели. И то без данъци.

— Откъде знаеш?

— Защото аз самият му плащах парите. Носех му ги на ръка в къщата. Общо три милиона в брой. В стодоларови банкноти.

— Защо са му плащали, след като им е дължал пари?

— Гледали са на него като на своеобразна дългосрочна инвестиция. — Гейб вдигна рамене. — Замесиш ли се с мафията, това е до живот.

— А къде ли са сега тези три милиона?

Гейб отново вдигна рамене.

— Само седмица преди да го убият, Трей е спечелил турнира на Калифорния — продължи Скот. — С това не е ли изкарал пари за мафията?

— Не и двайсет милиона.

— Предполагам, че няма да искаш да свидетелстваш в съда?

— Ще е против принципите ми.

— Мога да ти пратя призовка.

— Което би било грешка от твоя страна. Виж, Скот, аз съм отзивчив човек, бизнесът ми е чист, опитвам се да помагам с каквото мога. Но ако имам нещо да ти кажа, ще ти го кажа тук. Не в съда. Ясно?

— Бих могъл да изпратя призовка на шефовете ти.

— Което може да ти струва живота. Виж, защитавай си жената, отърви я от затвора, твоя работа, не ти се бъркам. Само не закачай момчетата във Вегас. Нищо добро няма да те сполети.

— Какво знаеш за отрядите „Зета“?

— Животни. Виж какво, мафията никога не убива заради самото убийство, а само по целесъобразност. И не убиваме жени, деца и невинни граждани. Ние сме цивилизовани, а „Зета“ са диваци. — Гейб закима съсредоточено. — Оказва се, че хазартът не е бил единственият порок на Трей.

— Не.

— И подозираш Бенито за убийството му?

— И теб.

Гейб се усмихна.

— Значи познаваш Бенито? — попита Скот.

— Островът не е голям, конкуренцията в развлекателния бранш е ожесточена. Бенито понякога ползва услугите ми, но аз неговите — никога.