Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 127

— Скот Фени.

Като чу името, Брад издърпа ръката си, сякаш бе пипнал коприва.

— Мъжът на Ребека?

— Адвокатът й. Бих желал да ти задам няколко въпроса, Брад.

— По-добре говори с адвоката на фирмата.

— Как предпочиташ, Брад: да разговаряш с мен сега или да даваш показания като свидетел по делото?

Брад погледна умолително Ник, който вдигна рамене и каза:

— Говори сега с него, Брад, за да те зачеркне от списъка.

— Какъв списък?

— На заподозрените.

Брад помисли и каза:

— Елате да седнем.

Тримата се настаниха на една отдалечена масичка в задната част на павилиона и Брад им описа задълженията си: да пътува от турнир на турнир и да набира играчи за рекламни лица на продуктите на фирмата. Макар и далеч от мащабите на корпорация като „Найки“, обясни той, имали твърде подобна маркетингова стратегия: да залагат на млади, но вече доказали се и перспективни играчи.

— Можеш да произвеждаш най-великия продукт, но ако баровците в кънтри клуба не го свързват с познато лице, което вдъхва доверие, никой няма да го купи. Ние си бяхме въобразили, че Трей е нашият Тайгър, но не се получи.

— И сте поискали да прекратите договора му?

— Ти би ли желал един наркоман да те рекламира?

— Но договорът не е предвиждал възможност за прекратяване, нали?

— Не. Ник е абсолютен главорез като агент.

Ник се изпъчи, сякаш току-що го бяха номинирали за Нобелова награда.

— Защо не сте включили клауза за анулиране по морално-етични причини?

Брад посочи Ник.

— Заради него. Но отсега нататък във всеки договор, който сключваме, ще има такава клауза.

Ник поклати глава.

— Ако започнете да анулирате рекламни договори за всяка неетична постъпка на професионален спортист, няма да се задържите дълго на пазара.

— Ние произвеждаме аксесоари за голф и очакваме нашите играчи да се държат по-възпитано. — Той се обърна към Скот. — Бяхме заложили всичко на Трей Ролинс.

— И неговата смърт спаси фирмата ви от фалит?

— И фирмата, и работата ми. — Брад вдигна рамене. — Звучи жестоко, но е истина. Бяхме го позлатили тоя кучи син, но той ни се изплю в лицата. Алкохол, дрога, секс…

— Хазарт — допълни Скот.

— И хазарт ли е играл?! — Брад изгледа гневно Ник. — Това си ми го спестил, а?

Ник вдигна невинно рамене.

— Виж — продължи Брад, обръщайки се към Скот, — едва ли ще заплача за Трей, но нямам нищо общо със смъртта му.

— А би ли се явил на детектор на лъжата?

— Защо да се явявам?

— Така ще си спестиш призовката да свидетелстваш в съда.

— Предпочитам да свидетелствам.

— Хубаво, и това можем да го уредим. И така, длъжни сте били да му платите десет милиона долара по договора… освен в случай на смърт, така ли?

— Точно така. Е, и?

— Ами може просто да сте го премахнали, за да анулирате договора.

— Слушай, Скот, ние се занимаваме с професионален голф, не с американски футбол. Не носим пищови в джобовете си.

— Трей е бил намушкан с нож.

— И ножове не носим. Да, искахме да се отървем от него, защото беше омръзнал на много хора. Включително на организаторите на турнири.

— Защо?

— Нали ти казах, ние се занимаваме с професионален голф. А в голфа имиджът е всичко. Организаторите на турнири съзнаваха, че когато Трей се провали окончателно — не ако, а когато, — той ще окаля хората около себе си. При сегашната криза, когато продажбите на екипировка спадат, затварят се голф клубове, а демократите обвиняват богатите за всички злини, връхлетели Америка, последното нещо, което ни трябваше след секс скандала с Тайгър, бе Трей да бъде разобличен като алкохолик и наркоман.