Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 12

— Ех, Скоти… Ти се опитваш да оправиш света, вместо да оправиш себе си. Да правиш добро вместо пари. Пропиляваш таланта си, синко. Върни се при нас. Може да получиш някогашния си кабинет.

— Имам си кабинет.

— Да, но старият ти кабинет върви в комплект с ферари, огромна къща в Хайланд Парк, членство в кънтри клуба и годишна заплата от един милион долара.

Един милион долара. Странно — първата мисъл на Скот при споменаването на сумата не беше за ферарито или къщата, а още по-малко за кънтри клуба, където Ребека бе срещнала онзи треньор по голф. Първата му мисъл беше за зъбните скоби на Шами.

— Сид кара ферарито и се разполага в кабинета ми.

— Ако се върнеш, ще си ги получиш обратно. Скоти, като те наблюдавах днес, все едно гледах как расов състезателен кон тегли каруца със смет. Стана ми тъжно, като си помислих какви пари би могъл да изкарваш. Онова дело за проститутката те направи известен; сега би могъл да имаш най-влиятелните клиенти в Тексас. А вместо това си се загрижил за дребните хора, гледаш тях да уредиш вместо себе си. Това дело на комисиона ли си го поел?

Адвокати на неговата възраст в големите кантори като „Форд, Стивънс“ вземаха по 750 долара на час, като минималната единица време за таксуване беше шест минути. Така дори трийсетина секунди, нужни за прочитането на едно кратко писмо, или едноминутен разговор по телефона струваха на клиента 75 долара. Но не и на клиентите на Скот. Той отдавна вече не ги таксуваше на час. Работеше на комисиона — процент от присъдената сума при спечелено дело. Докато големите фирми таксуваха клиента и печелеха пари дори при загуба на делото, Скот Фени печелеше само когато клиентът печелеше. Днешният ден не беше такъв.

— Една трета от нула е нула, Скоти. Ние получихме милиони от това дело, докато ти получи една прегръдка от клиентката си. Доволен ли си?

— Защо искаш да се върна при теб? Та аз току-що загубих.

Дан махна презрително.

— И Господ да бе слязъл на земята, и той нямаше да спечели това дело, не и в Далас. Но ти трябваше да спечелиш. И щеше, ако беше на наша страна. Върни се при нас и отново ще печелиш дела.

— За корпорации.

— Които си плащат.

— Не се оплаквам.

— Чувам други работи. Дължиш пари за наема на кантората, не плащаш заплати на служителите си. Заслужаваш доста повече.

Навремето Скот бе получавал доста повече. Във „Форд, Стивънс“ той бе изкарвал по 750 000 годишно плюс бонуси. Сега едва скърпваше 100 000, и то в добра година. А сегашната не беше добра. Скот бе изхарчил спестяванията си до цент. Беше разорен.

— Да, можеш да прекараш остатъка от живота си в борба за загубени каузи. Но как ще се погрижиш за момичетата си, как ще им платиш образованието, сватбите?…

Зъбните скоби.

— Имаш ли застраховка „Живот“?

— Не.

— Ами ако умреш? Кой ще ги гледа?

В завещанието си той бе посочил своите съдружници, съпрузите Боби Херин и Карин Дъглас, като попечители на двете момичета в случай на негова преждевременна смърт.