Читать «Нощем на чужда планета, дванадесет парсека от Дзира» онлайн - страница 3

Тогава видяха светлината. Точно срещу тях. Тръгнаха към нея. Сега, когато знаеха накъде вървят, им бе много по-лесно да се придвижват в непознатата гора. Въпреки това, когато стигнаха до реката, която ги отделяше от целта им, бяха изтощени до смърт. Светлинният лъч идеше от другия бряг и в него те съзираха ясно, за първи път през тази нощ, края на всичките си очаквания.

Да, планетата беше обитаема. Край голям открит огън седяха живи същества, които приличаха на дзиранците. Бяха голи и държаха на дълги пръчки нещо в огъня, явно парчета месо. Един от тях тъкмо говореше на другарите си и жестикулираше усилено. Друг непрекъснато удряше с камък о земята или по-скоро върху друг камък, скрит в тревата.

Без съмнение бяха интелигентни същества, но се намираха в безнадеждно примитивен стадий на развитие. Тези местни жители не биха могли да помогнат на двамата корабокрушенците дори не биха разбрали какво се иска от тях.

Може би на тази планета имаше области с по-развита цивилизация, която би могла да снабди Таар и Лиар поне с дихателен газ и с всички други жизнено необходими неща, но ако такива въобще съществуваха, те не бяха в тази дива местност, а някъде много далеч, прекалено далеч за Таар и Лиар, чиито запаси щяха да свършат само след няколко часа, във всеки случай, преди да стигнат до целта. Нямаше смисъл.

Лиар първи отвори прозорчето на шлема си.

— Ей там! — извика едно от съществата на другия бряг и посочи оттатък реката. — Ей там отсреща нещо светна! Мисля, че има някой.

— Стига, остави ме на мира — обади се мъжът с камъка в ръката. — Кой е този глупак, дето ще се изгуби сега в гората, само аз, идиотът, се съгласих на тази щуротия! И то с хора, дето си нямат и понятие от лодки! Газовият котлон — развален, палатката — вир-вода, продуктите — също, само не консервите, тях пък не мога да отворя без отварачка, а как да си изсуша нещата, като не мога да закача тази изкуствена материя над огъня — въобще не ми идва на ума! При това спокойно можехме да отидем пеш до града, няма и два часа път. Ама с тези мокри дрехи, боже мой, няма да ставам за смях я!

Информация за текста

Erik Simon

Сканиране: Хесиона, 2008

Разпознаване и редакция: Boman, 2009

Издание:

Ерик Симон. Чужди звезди. Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“ №78 ’86

Предговор и съставител: Светослав Славчев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Консултант: Стефан Лефтеров

Редактор: Лидия Капонова

Редактор на издателството: Ася Къдрева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14408]

Последна редакция: 2009-11-07 19:00:00