Читать «Нощем на чужда планета, дванадесет парсека от Дзира» онлайн

Ерик Симон

Нощем на чужда планета, дванадесет парсека от Дзира

Трудно е да се прецени вероятността за съществуването на други разумни същества във Вселената. Но да предположим, че срещнем такива същества и те приличат донякъде на хората — и двете условия са еднакво съмнителни — въпреки това най-присъщият на фантастичната литература начин за осъществяване на контакт, срещата между цивилизации с приблизително еднаква степен на развитие, е все още съвсем невероятен, като имаме предвид, че над 99% от досегашната история на човечеството е преминала в каменната епоха. Човекоподобните същества, които космонавтите биха могли да открият на чужди планети, едва ли ще се намират в стадий на развитие, подобен на нашия — първобитно-общинният строй би бил по-вероятен за тях. Но какво значение има всичко това за един автор на фантастика?

Вече два часа се лутаха в мрака на нощта, в отровната за тях атмосфера на чуждата планета, защитени от многопластовата тъкан на скафандрите. Някъде зад тях в тъмнината бе останал корабът им — зловеща пародия на могъщата машина преди сблъсъка, а сега — само купчина безжизнен метал, който никога няма да полети отново, гробница за четири същества, подобни на Таар и Лиар.

Вървяха един зад друг, влачеха крака из този пущинак от странно извисени стълбове, досущ като растения — неравномерните образувания се разклоняваха нагоре, образувайки плътен покрив, през който рядко проникваше светлината на звездите и на големия жълтеникавобял спътник. Напредваха пипнешком, завързани с тънко въже един зад друг, спъваха се о стъблата на растенията, падаха изтощени на земята, защото гравитацията на тази планета беше два пъти и половина по-силна, отколкото в родината им Дзира, ставаха отново, за да продължат мъчителния си път. Все още намираха сили — отпред се влачеше Лиар Биолога, зад него — Таар, който допреди два часа бе вторият пилот на кораба. Два часа… две вечности.

Нещо меко, еластично и тежко блъсна Таар отстрани и го извади от равновесие. Таар падна. Силно опънатото въже повлече и Лиар. Двамата лежаха на земята — единият на хълбок, другият по гръб, заслушани в туптенето на сърцата си и чувствуваха как болката в мускулите и ставите бавно отслабва. Не чуха как непознатото животно, скочило върху Таар, тихо се отдалечи, защото мракът ги бе направил почти слепи и глухи. И неми. Без енергия мощните прожектори на шлемовете им бяха също тъй безполезни, както радиотелефоните и външните микрофони на скафандрите им.

Когато космическият кораб се разби на планетата, трима души от екипажа бяха все още в анабиозните камери. Другите трима се намираха в централата на кораба; те не оцеляха след сблъсъка.

Като по чудо анабиозните камери останаха невредими. Автоматиката бе изсмукала последните капки енергия от вече мъртвото тяло на кораба, съживявайки Таар и Лиар. След като корабът бе направил тази последна услуга на своите създатели, енергията за електрическо захранване на аварийното осветление стигаше за цели 57 минути. В това време двамата успяха да получат представа за състоянието на кораба, поне за онази малка част, която все още беше достъпна.