Читать «Носител на смъртта» онлайн - страница 209

— Кълъмбъс! Това компютърни изображения ли са?

— Не ви разбирам, капитане.

Стив пристъпи към отворените стъклени врати и надникна навън. Нямаше екрани. Това отвън си беше част от пейзажа. Подредени, организирани, проектирани и все пак безкрайно красиви.

Джошуа се засмя на очевидното смущение на Стив.

— Чувствайте се като у дома си, капитане. Седнете, или може би предпочитате да се разходите по верандата?

Джошуа посочи към полирана маса с бутилки и кани с течност и чаши, изработени от същия искрящ ледено-кристален материал.

— Да ви предложа ли освежителна напитка?

— Не, но тези чаши и бутилки… те от прозрачна пластмаса ли са?

Джошуа прихна.

— О, не, капитане. Наричат се кристални чаши. Направени са като прозорците, само дето това — той вдигна една чаша така, че тя улови и отрази светлината — е много по-красиво и изящно. Затова ги наричат полиран кристал, виждате ли?

— А, да, ясно, Джошуа. Сигурно ти изглеждам доста глупав. — Стив посочи с ръка из стаята. — Но всичко това е толкова ново.

— Ново ли? — Джошуа отново прихна. — Това местенце си е така от поне двеста години! — Мютът посочи към кръгъл бутон на стената. — С ваше позволение, капитане, сега ще ви оставя на спокойствие. Ако имате нужда от нещо, просто позвънете.

— О, благодаря ти…

Мютът се поклони.

— Госпожица Фран след малко ще се присъедини към вас. Предполагам, че и тя ще бъде в жълто.

Джошуа, който прислужваше на семейството на Фран, откакто тя беше малко момиченце, познаваше добре реда, по който се издигаха високите широкоплещести младежи — Фран ги наричаше свои «обожатели» — от подземния свят до елегантния Клаудландс.

Когато се появи, Стив видя, че наистина е облечена в жълто, но промяната беше толкова драстична, не не успя веднага да я познае. Сребърно-синята униформа бе заменена от костюм с воланчета и джуфки, който съблазнително откриваше гърдите й, прилепваше плътно към гръдния й кош и пристягаше кръста, а надолу се спускаше свободно с широки набрани поли чак до земята. Преди век и половина преди Холокоста този тоалет се наричаше «рокля за разходка».

Тя като че ли имаше и доста повече коса. Прилежно сресания кок сега бе заменен от плитки, букли и елегантно събрана в мрежичка коса на тила. Лицето й бе смекчило чертите си, очите й изглеждаха по-големи, а устните — по-червени.

Фран се завъртя кокетно пред Стив.

— Как изглеждам?

Стив едва намери сили да отговори.

— Изумително…

— Вие също, капитан Брикман. Вдигнете десния си лакът. Фран разгърна дантелено чадърче в същите цветове, хвана го под ръка и го поведе към верандата. — Елате да се разходим.

— Да, сър-мадам…

Всеки с достъп до киноархивите от 20ти век — привилегия на членовете на Първото семейство — щеше веднага да разпознае обстановката около Стив. Влезеш ли в тази изпълнена със светлина стая с елегантна мебелировка, веднага се озоваваш в една от интериорните сцени на филма «Отнесени от вихъра».

Както грижливо пазените имоти, запазени за висшето общество на Русия от преди Холокоста, Клаудландс представляваше обширно имение, което ползваха единствено членовете на Първото семейство. Но тук не ставаше въпрос за космическа колония, защитена от наземната радиация чрез противорадиационен въздушен щит. Върху тези грижливо аранжирани земи Първото семейство бе пресъздало с любов разкоша на южняшката захарна плантация от средата на 19ти век. Безупречно чисти бели постройки с колони отпред, сгушени сред дървета и езера, заобиколени от подравнени морави, аранжирани градини, градински беседки, фонтани, алеи и сенчести пътеки, мебелирани с много вкус, наподобяващ френския колониален стил на Луизиана и Мисисипи и обслужвани от армия прислужници, домашни и полски слуги — облечени в ливреи мюти, които представляваха еквивалента на 29ти век на негрите-роби от едно време.