Читать «Нито дума» онлайн - страница 9

— Хм… как точно да ти го кажа? — тихо промърмори Конрад. — Разкарай се.

Телефонът звънна отново.

Конрад изруга, остави чашата върху реферата си за реакцията на децата към скръбта, после вдигна слушалката.

— Доктор Конрад.

— Здрасти, Нейт. Джери Сакс се обажда.

Конрад се намръщи. Петте му минути отидоха на кино.

— Здрасти, Джери — отвърна той колкото се може по-жизнерадостно. — Как си?

— Е, нали знаеш. Не трупам огромните пачки на хората от Сентръл Парк Уест, но се справям. А ти как си?

— Добре, благодаря — отвърна Конрад.

— Слушай, Нейт — заговори Сакс енергично. — Имам един случай, който е точно като за теб.

Нейт поклати глава. Представи си Джери Сакс седнал зад огромното си бюро в общинска психиатрична клиника „Импелитери“. Облегнат на стола, качил крака на бюрото, едната му ръка положена върху огромното му шкембе. Гигантската му яйцевидна глава отметната назад, така че тъмните му очила проблясват на светлината на лампата. И голямата табелка от оникс пред него: „Доктор Джералд Сакс, директор“. Табелката бе дълга поне половин метър.

След това си помисли, че Джери всъщност си я е заслужил. Назначаването му за директор беше резултат на десетгодишно усърдно подмазване на президента на Куинс, Ралф Джулиана. Конрад бе виждал Джулиана по телевизията: набит простак в скъп костюм и евтина пура в устата. Сигурно никак не беше приятно да му се подмазваш. Сакс бе прекарал десет години, смеейки се на тъпите шеги на този кретен. Беше присъствал на приемите му. Беше му осигурявал „уважаван психиатър“, с когото да впечатли приятелите си. Да не споменаваме, че беше свидетелствал на няколко дела, от които Джулиана се интересуваше. И накрая бе успял да получи назначение като директор на „Импелитери“. Горд господар на зелените му стени, спартански обзаведените общежития и мрачните стаи. Безстрашен лидер на персонала от отхвърлени отвсякъде другаде лекари, полуграмотни терапевти и проклети като питбули сестри с намръщени физиономии. Крал Питон в змийското гнездо на града.

Но Конрад му беше длъжник. Бяха се запознали преди петнадесет години, когато и двамата бяха стажанти в Медицинския център на университета в Ню Йорк. Конрад още тогава не харесваше Сакс. Но преди пет години Конрад лекуваше един страдащ от маниакална депресия тийнейджър, Били Хуарес. Били беше много беден и започваше да проявява склонност към насилие. Вече беше набил един учител, който го попитал защо бяга от часовете. Бе започнал да приказва, че ще си купи пистолет. Били се нуждаеше от болнично лечение и лекарства, но нямаше пари за тях. Конрад се страхуваше, че момчето е обречено да попадне в някой безплатен обществен ад. После правителството субсидира експериментална програма, която премести някои от пациентите на „Импелитери“ в приятен частен санаториум близо до Харисън. Програмата също така осигуряваше безплатен достъп до литий. Конрад се обади на Джери Сакс и му напомни за познанството им. Помоли го да настани Били Хуарес и Сакс изпълни молбата му.

И така му стана длъжник. Затова сега каза: