Читать «Нито дума» онлайн - страница 15

Сега, след двадесет и три години, доктор Нейтън Конрад трябваше да се настани в таксито предпазливо, влачейки десния си крак.

Таксито се вля в натовареното движение. Шофьорът, тъмнокож мъж, на табелката пишеше, че се казва Фарук, го погледна в огледалото.

— Тридесет и шеста улица — каза Конрад. — Между Парк авеню и Медисън.

Таксито се понесе напред. Конрад се отпусна назад изморено и се загледа през прозореца. Наблюдаваше как оградата на парка прелита покрай него, а дългите клони на дърветата се люлеят над нея. Разсеяно потърка болното си коляно и се опита да опъне крака си в тясното пространство. Наистина трябваше да се разхожда повече. Коляното го заболяваше силно само когато седеше в креслото по цял ден.

Просто не бе успял да стои настрани от Агата, това беше всичко. Не можеше да смени канапето. Нито пък да намери друга стая. Нито да направи нещо, което да го откъсне от дългите часове, прекарани в любене.

Накрая, точно преди осемнадесетия му рожден ден, коляното му се поду ужасно. Докато превъзмогне срама си и отиде на лекар, то вече бе колкото малка тиква. Горкият стар доктор Либентал! Грижеше се за Нейтън, откакто се бе родил. Беше го ваксинирал като бебе, беше зашил раната на челото му, когато падна от успоредката в училище. Докторът огледа коляното му, потърка брадичката си и поклати глава силно озадачен.

— Прилича ми на лош случай на възпаление на съединителната тъкан — каза Либентал. — Нещо, което обикновено се среща при старците. При хора, които работят на колене, като перачки или водопроводчици. Значи нямаш представа каква е причината, а?

Нейтън разпери ръце и поклати глава.

— Труден въпрос, докторе.

По-късно двамата с Аги седяха на пода и се смяха, докато ги заболяха коремите. После отново се любиха.

Таксито стигна до края на парка. Конрад се загледа в мраморната Колумбия, героичната жена, застанала на носа на кораба, която сякаш го поздравяваше. Таксито се плъзна към мрачния вход на Бродуей и потегли по кратката мизерна отсечка преди неоновия блясък на Таймс Скуеър.

На Петдесет и трета улица таксито спря на светофара. Конрад, подпрял глава на ръката си, се загледа разсеяно в три проститутки. Едната беше чернокожа, а другите две — бели. И трите бяха с къси кожени поли и тесни лъскави тениски, прекалено леки за хладното време.

Фарук го погледна с надежда.

— Ей, господине — каза той. — Малко секс, а?

Конрад гледаше проститутките, мислеше си за Агата и се усмихваше.

— Да — тихо отвърна той. — Карай към къщи.

Джеси

Таксито го остави на Източна Тридесет и шеста улица. Елегантно място между Парк и Медисън. Северната страна беше заета от библиотеката на Дж. П. Морган, ниска изящна сграда с широка тераса, украсена с две величествени лъвици. Осветена от току-що запалените лампи, мраморната й фасада се очертаваше ясно на фона на здрача. Фризове и статуи проблясваха сред тополите по тротоара.

Конрад влезе в сградата точно срещу нея, тухлена кооперация отпреди войната, висока четиринадесет етажа. Когато отвори стъклената врата, старият портиер се надигна от пейката си.