Читать «Ние тримата» онлайн - страница 3

— Това е назадничаво мислене — заяви Джесика. Беше прочела мислите ми естествено. Нейният телепатичен талант е по-силен и по-добре развит от моя или от този на Джонатан. — Тяхната смърт не означава нищо. Не можем да изпитваме угризения. Ние сме тези, които носят новия живот, имаме нови емоции, нови надежди, нови мечти и нови правила.

— Наистина е така — казах аз. — Ти си абсолютно права.

В сряда слязохме към плажа и изгорихме труповете на мъртвите летовници. И тримата обичахме морето, ето защо не искахме плажната ивица да е осеяна с разлагащи се мъртъвци.

Когато приключихме с кремацията, двамата с Джонатан бяхме доста уморени. Джесика обаче настояваше да направим гадното нещо.

— Децата на нашата възраст не би трябвало да са способни на това — каза брат ни.

— Но ние сме — отвърна му тя. — Ние трябва да го направим. Освен това и аз го искам. Сега.

Така че направихме гадното нещо. Джонатан и тя. После аз с нея. Тя искаше още, но ние бяхме много изтощени.

Джесика се беше изтегнала на плажа. Все още неоформеното й, стройно тяло се белееше на фона на белия пясък.

— Ще изчакаме — каза тя.

— Какво да чакаме? — попита Джонатан.

— Вие двамата отново да станете готови.

Четири седмици след края на света двамата с Джонатан лежахме сами на плажа, приличайки се на слънцето. Той беше странно мълчалив от известно време насам, сякаш се страхуваше да говори.

Накрая, изглежда, все пак събра сили и ми каза:

— Смяташ ли, че е нормално за момиче на нейните години да бъде толкова… как да го кажа, да си иска винаги по този начин? Дори и да е от новата раса?

— Не.

— Тя изглежда… обсебена от някаква идея.

— Да.

— Има някаква цел, която е неясна за нас.

Той беше прав. И аз имах същото усещане.

— Неприятности.

— Може би.

— Задават се неприятности.

— Може би. Но какви неприятности може да има, след като краят на света вече е настъпил?

Два месеца след края на света и изгарянето на мама и татко, когато на нас с Джонатан ни беше дошло до гуша от къщата и искахме да се отправим към по-екзотични места, Джесика най-накрая ни посвети в големите новини.

— Не можем да си тръгнем оттук точно сега — заяви тя. Тонът й беше непреклонен. — Няма да си тръгнем оттук поне още няколко месеца. Бременна съм.

Дадохме си сметка за съществуването на това четвърто съзнание, когато Джесика беше бременна в четвъртия месец. И тримата се събудихме посред нощ — бяхме подгизнали от пот и ни се гадеше. Усещахме присъствието на новата личност.