Читать «Ние тримата» онлайн - страница 5

Опитах се да сондирам със съзнанието си мозъчето на създанието вътре в корема на Джесика. То ми се противопостави и не ме допусна вътре, също както не бе допуснало психическите атаки на Джонатан и Джесика. Обаче бях сигурен, че е мъжко, а не женско. Казах това на Джонатан.

Джесика седеше изправена в леглото, с гръб, опрян на таблата, а с ръцете си беше обгърнала корема си.

— И двамата грешите. Мисля, че е момче и момиче. Или нито едното от двете.

Джонатан запали нощната лампа и я изгледа. Крайморската ни къща беше странно притихнала.

— Какво трябва да означава това?

Тя потрепери от болка, след като детето вътре в нея я ритна силно.

— Аз се намирам в по-близък контакт с него от вас. Усещам какво става вътре в него. То не е като нас.

— Тогава значи съм прав — каза Джонатан.

Джесика не отговори.

— Ако е от двата пола или пък не е от нито един от тях, значи няма да се нуждае от никого от нас — каза той.

Джонатан загаси лампата. Нямаше какво друго да се направи.

— Може би трябва да го убием — предложих.

— Няма да можем — отвърна Джесика. — То е прекалено силно.

— Господи Исусе! — възкликна Джонатан. — Неспособни сме дори да прочетем мислите му! Щом може да задържи нас тримата извън съзнанието си, със сигурност ще се защити от каквото и да е. Господи Исусе!

В мрака, докато богохулствата на Джонатан отекваха в помещението, Джесика каза:

— Повече не изричай това, Джонатан. Това е нещо по-долно от нас. Ние стоим над тези стари суеверия. Ние сме новите хора. Имаме нови емоции, нови вярвания, нови правила.

— Да, така е — допълних аз. — За още месец и нещо.

Информация за текста

Dean Koontz

We Three, 1974

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

ИК „Плеяда“, София, 2003

STRANGE HIGHWAYS

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3577]

Последна редакция: 2007-09-27 08:00:00