Читать «Неясното гъргорене» онлайн - страница 5

— Готов сте да унищожите милиарди човешки същества? — възкликнах аз.

— Господ го е направил чрез Потопа.

— Но вие сигурно не вярвате в билейската приказка за…

Уест отговори враждебно:

— Аз съм геолог креационист, сър.

Разбрах всичко.

— А и Господ — казах аз — е обещал да не праща никога вече потоп на Земята, но не е споменавал нищо за звукови вълни.

— Точно така! Милиардите мъртви ще наторят и облагородят земята, ще послужат за храна на други форми на живот, които доста са страдали от човечеството и заслужават компенсация. Освен това част от човечеството без съмнение ще оцелее. Трябва да има няколко човешки същества с нуклеинови киселини от вид, нечувствителен към звуковите вибрации. Тази част, благословена от Господа, ще може да започне отначало и може би ще си вземе поука от урока за злото.

— Защо ми разказвате всичко това? — запитах аз. И наистина ми се стори, че постъпката му е странна. Той се наклони към мен и ме хвана за ревера — твърде неприятно преживяване, тъй като дъхът му бе доста тежък, и каза:

— Имам вътрешното убеждение, че вие можете да ми помогнете в това дело.

— Аз? — възкликнах. — Уверявам ви, че нямам никакви познания за дължини на вълни, нуклеинови киселини и…

Но после, премисляйки трезво, казах:

— Все пак, като разсъждавам за това, струва ми се, че мога да направя нещо за вас.

И вече с по-официален глас и с подчертана любезност, която е една от характерните ми черти, запитах:

— Бихте ли ме удостоили с честта, сър, да ме почакате петнайсетина минути?

— Непременно, сър — отвърна той, също така официално. — Ще продължа математическите изчисления.

Бързо прекосих фоайето и мушнах една десетдоларова банкнота на бармана, като му прошепнах:

— Погрижете се този джентълмен да не напуска заведението докато не се върна. Сервирайте му питиета и ги запишете на моята сметка, ако се наложи.

Никога не пропускам да нося със себе си билките, които използвам, за да призовавам Азазел, и само след няколко минути той седеше върху нощната ми лампа до леглото, обгърнат с обичайното си леко розово сияние.

С пискливото си тъничко гласче той каза укорително:

— Прекъсна ме точно когато конструирах пасмарацо, с което очаквах напълно да спечеля сърцето на една прекрасна самини.

— Съжалявам, Азазел — казах аз, надявайки се, че той няма да ме занимава с описания на естеството на пасмарацото или на прелестите на тази самини, понеже за нито едно от двете изобщо не ме беше грижа, — но възникна много спешна ситуация от изключителен характер.