Читать «Неясното гъргорене» онлайн - страница 5
Айзък Азимов
— Готов сте да унищожите милиарди човешки същества? — възкликнах аз.
— Господ го е направил чрез Потопа.
— Но вие сигурно не вярвате в билейската приказка за…
Уест отговори враждебно:
— Аз съм геолог креационист, сър.
Разбрах всичко.
— А и Господ — казах аз — е обещал да не праща никога вече потоп на Земята, но не е споменавал нищо за звукови вълни.
— Точно така! Милиардите мъртви ще наторят и облагородят земята, ще послужат за храна на други форми на живот, които доста са страдали от човечеството и заслужават компенсация. Освен това част от човечеството без съмнение ще оцелее. Трябва да има няколко човешки същества с нуклеинови киселини от вид, нечувствителен към звуковите вибрации. Тази част, благословена от Господа, ще може да започне отначало и може би ще си вземе поука от урока за злото.
— Защо ми разказвате всичко това? — запитах аз. И наистина ми се стори, че постъпката му е странна. Той се наклони към мен и ме хвана за ревера — твърде неприятно преживяване, тъй като дъхът му бе доста тежък, и каза:
— Имам вътрешното убеждение, че вие можете да ми помогнете в това дело.
— Аз? — възкликнах. — Уверявам ви, че нямам никакви познания за дължини на вълни, нуклеинови киселини и…
Но после, премисляйки трезво, казах:
— Все пак, като разсъждавам за това, струва ми се, че мога да направя нещо за вас.
И вече с по-официален глас и с подчертана любезност, която е една от характерните ми черти, запитах:
— Бихте ли ме удостоили с честта, сър, да ме почакате петнайсетина минути?
— Непременно, сър — отвърна той, също така официално. — Ще продължа математическите изчисления.
Бързо прекосих фоайето и мушнах една десетдоларова банкнота на бармана, като му прошепнах:
— Погрижете се този джентълмен да не напуска заведението докато не се върна. Сервирайте му питиета и ги запишете на моята сметка, ако се наложи.
Никога не пропускам да нося със себе си билките, които използвам, за да призовавам Азазел, и само след няколко минути той седеше върху нощната ми лампа до леглото, обгърнат с обичайното си леко розово сияние.
С пискливото си тъничко гласче той каза укорително:
— Прекъсна ме точно когато конструирах пасмарацо, с което очаквах напълно да спечеля сърцето на една прекрасна самини.
— Съжалявам, Азазел — казах аз, надявайки се, че той няма да ме занимава с описания на естеството на пасмарацото или на прелестите на тази самини, понеже за нито едно от двете изобщо не ме беше грижа, — но възникна много спешна ситуация от изключителен характер.