Читать «Неясното гъргорене» онлайн - страница 4

— Прибързано е — отбелязах аз — да правите такива заключения от едно потропване с показалец.

— Като учен, сър, трябва да ви уверя, че не се задоволих само с едно потропване на показалеца. Продължих да експериментирам. Опитах с по-силни удари и бързо осъзнах, че бих могъл сериозно да пострадам от вибрациите в затвореното помещение. Създадох система, чрез която можех да хвърлям камъчета с различна големина върху сазера с помощта на дистанционен апарат, докато аз стоях извън пещерата. Открих, че звукът може да бъде чут на изненадващи разстояния. Използвайки обикновен сеизмометър, аз можех да получа определени вибрации на разстояние от седем мили. Накрая хвърлих няколко камъчета едно след друго и ефектът бе кумулативен.

— Това онзи ден ли е станало, когато неясното гъргорене е било чуто по целия свят? — попитах аз.

— Точно така — отвърна той. — Вие в никакъв случай не сте толкова умствено непълноценен, колкото изглеждате. Цялата планета зазвъня като камбана.

— Чувал съм, че особено силните заметресения предизвикват подобно нещо.

— Да, но този сазер може да произведе по-интензивни вибрации, отколкото което и да е заметресение и може да направи това на определена дължина на вълните. На дължина на вълните, да речем, която може да раздроби на части съдържанието на клетките — нуклеиновата киселина на хромозомите.

Аз мълчаливо обмислях казаното.

— Това би убило клетката.

— Положително. Може би така са били избити динозаврите.

— Чувал съм, че това е станало при сблъсък на астероид със Земята.

— Да, но за да стане това при обикновен сблъсък, въпросният астероид би трябвало да е огромен. Десет километра в диаметър. И това предполага вдигане на прах до стратосферата, тригодишна зима и някакво обяснение защо по най-нелогичен начин едни видове са измрели, а други не. Предположете друго — че много по-малък астероид е ударил сазера и това е разрушило клетките чрез вибрациите на звука. Може би деветдесет процента от клетките в света са били разрушени само за няколко минути, без особен ефект върху околната среда на планетата. Някои видове са успели да оцелеят, други не. Всичко е било въпрос на конкретните детайли в сравнителната структора на нуклеиновата киселина.

— И това ли — казах аз с крайно неприятното усещане, че този фанатик говори сериозно — е оръжието, което Господ е дал в ръцете ви?

— Абсолютно прав сте — отвърна той. — Аз съм изчислил точните дължини на звуковите вълни, произвеждани чрез различни по сила удари по сазера и сега се опитвам да определя коя дължина на вълните би разрушила човешките нуклеинови киселини.

— Защо човешките? — запитах аз.

— А защо не човешките? — запита той на свой ред. — Кой животински вид пълзи по планетата, разрушава околната среда, унищожава другите видове и пълни биосферата с химически замърсители? Кой вид ще унищожи Земята и ще я превърне в напълно нежизненоспособна може би само след няколко десетилетия? Със сигурност не друг, а Хомо сапиенс! Ако успея да намеря подходящата дължина на вълната, аз мога да ударя по моя сазер по съответния начин и със съответната сила, за да окъпя Земята в сонарни трептения, които биха изличили човечеството за ден, ден и нещо — защото звукът се разпространява по-бавно — почти без да засегна другите форми на живот, чиито нуклеинови киселини имат различна структура.