Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 155

Eia ei ei, eia eiakue — de, ate loaia — ku, eia hoAte, eia ho

— Горяха не само домовете им — продължи жената, вече на езика, който Исмаил започваше да разбира, макар и с усилие. — Огънят изгаряше отвратителните им английски имена. Прекръстените от дженгизите местности се пречистваха от огъня, възраждаха се, отново ставаха тези, които са били: Опеханкануг, Нонантум, Натик, Кискимин, Покопопук, Уапанге, Масапекуа, Мутамусимсак, Тауакони, Лапоуинса…

Eia ei ei, eia eiEia ei, ate loAte, heie loAte, eia ho

— Но надеждите се разсеяха бързо, победата се превърна в поражение, а поражението — в клане. Великият сахем Метакомета, наричан крал Филип, беше убит предателски от подкупен от дженгизите ренегат. Твоят баща, Уахунса, бил ранен и дженгизите го заклали при Големите блата Окефеноке. Истинската ти майка, Меномини, дъщерята на Киниква, загинала с разбита от приклада на мускет глава. Вземи гердана. Вземи покомокона. Вземи и това.

Исмаил Сасамон-Покумтук видя върху пъна томахавка. И нож — прекрасен, дълъг, остър стоманен нож, с каквито някога търгуваха холандците край Олбани.

— Добрият дженгиз — каза жената — е мъртвият дженгиз.

Eia ei, eia eiAte, heia loEia ei, ate ho

Исмаил Сасамон, продължавайки да танцува, разкопча и захвърли кафтана си. „Шенектади — помисли си трескаво той — не е никакво Олбани. Не Уорчестър, а Куисингамон, не Белмонт, Лин и Арлингтън, а Пекуосет, Саугус и Менотоми. И Шавмут, а не Бостън. Стига с този Бостън!“.

Той разкъса ризата си и я хвърли на земята. Стига shirt. Стига boots. Стига breeches и stockings.

Ate, heia loEia, eia ei…

Исмаил Сасамон се възраждаше и пречистваше, освобождаваше се от имена и названия.

* * *

Адам Стаутън заслони очите си с длан — слънцето го бе заслепило за миг. Но този миг беше достатъчен. Анабел Прентис, чернокосата красавица, която той следеше, изчезна. Просто изчезна.

Той постоя малко на място и се огледа. Мълчаливите дърводелци-чужденци бяха изчезнали от строежа. Сега при скелето на бъдещия хамбар беше поставена дълга маса, около която се суетяха три жени. Той вече беше виждал две от тях — много млади, чернокоса и светлокоса. Това бяха девойките, които толкова внимателно разглеждаха Джейсън Ривет по време на одевешната му разходка със Стаутън. На верандата на близката къща, заобиколена от връзките билки, седеше още една от жените, които дърводелецът вече беше виждал — пълничката с лулата.

Той се обърна. За миг се зачуди дали да не се върне в къщата. Не за да продължи обяда си или да послуша пастора, а за да подремне, облегнал гръб на белосаната стена. Но не се върна. От главата му не излизаше гледката на тънката като на оса талия на Анабел Прентис. И стройният задник, чиито очертания не можеха да се скрият от полата. Дърводелецът пристъпи от крак на крак и намести панталоните си на чатала.