Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 136

Натъкнаха се на трупа случайно, той ги погледна изведнъж с черните дупки на очните си кухини иззад един хвойнов храст. От изсъхнало дърво, с което сякаш бяха едно цяло. На пръв поглед беше точно така — сякаш човекът и дървото бяха умрели заедно. Едновременно. Сякаш се бяха сраснали в момента на смъртта.

Джейсън Ривет потрепери.

„Разбира се — поправи се той мислено, — те няма как да са умрели заедно“. Дървото беше бяло, почти без клони, уродливо, полуизгнило, превито, разцепено — беше ясно, че е умряло отдавна, много отдавна. Човекът, чиито останки бяха приковани към дървото, със сигурност беше умрял по-късно. Също отдавна, но по-късно.

— Дявол да го… — започна Адам Стаутън, но млъкна.

Чичо Уилям се наведе в седлото и се изплю. Преподобният Мадокс не каза нито дума.

Абирам Торп слезе от седлото, приближи се предпазливо, приведе хвойновия храст с мускета си. Застана до Исмаил Сасамон. Попита нещо, индианецът му отговори. Кратко и гърлено.

Черепът, отделен от скелета, беше набит на клон на около шест фута над земята. Под черепа, около един фут по-долу, беше закрепен гръдният кош; между обраслите с мъх ребра стърчаха изгнили дървени клинове. Едната ръка, с кошмарно разперени пръсти, висеше около ключицата. Другата, заедно с тазовите и бедрените кости, пищялите и куп дребни костици, лежеше в подножието на изсъхналото дърво.

— Червенокожи — каза убедено конетабъл Хенри Коруин. — Това е работа на диваци.

— Исмаил казва, че не е — възрази Абирам Торп. — Нали, Исмаил?

— Не са мохоки — изрече гърлено индианецът. — Не са сенеки. Не са мохикани. Не са лени ленапи.

— Той самият е червенокож — изсумтя конетабълът, — затова ги говори такива. Нито един християнин не би постъпил така с покойник. Не бих се изненадал, ако се окаже, че клетника са го приковали жив към дървото. Как мислите, господин Торп? Нали вие разчитате следите не по-лошо от дивак, извинете за сравнението…

— Какви ти следи — промърмори ловецът. — Това е нещо старо. Сигурно е тук от години…

— По време на Войните на крал Филип — отбеляза Адам Стаутън — в горите е било пълно с трапове, нямало нищо странно в това да се намери череп в храстите. Мислиш ли, Абирам, че и този тук виси някъде от седемдесет и пета година?