Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 57

Всяка храна си имаше собствено название, но всички имена бързо се смесиха в главата на Трикс. Така че той не задаваше въпроси, а с удоволствие ядеше, поливайки всичко с лека ечемична бира. Според местните обичаи отначало трябваше бирата да се плисне на земята — всички почитаха древния обичай, гласящ, че първата капка алкохол убива човек. Затова първата капка в никакъв случай не трябва да се пие.

Пристигналите със Сад ар Тамак гости също с удоволствие наблягаха на храната. Бяха двама — мършав възрастен самаршанец на име Сутар Бухул и светлокос мъж на средна възраст, който се оказа сънародник на Трикс — Адрон. Те гледаха към Трикс с явно любопитство, но докато гладът не бъде утолен, за никаква работа и дума не можеше да става.

Първи не издържа Адрон. Той избърса устата си с ръка и звучно се оригна. Трикс се смути от тази безцеремонност, но Васаб изглеждаше доволен, а самият Адрон намигна на момчето.

— Предстои ти още много да учиш за самаршанските обичаи! — поясни той. — Като се оригнеш след хранене показваш на домакина колко вкусна е приготвената храна!

Настанилата се на рамото на Трикс Аннет се намръщи и тихо каза:

— А ние, глупаците, прибягваме до думи…

— Да, не ни достига истинска източна вежливост — кимна Адрон. — Позволи ми да ти разкажа малко за себе си. Вече петнадесет години живея в Дахриан. Дойдох тук след лоша реколта във владенията на барон Исмунд… отначало мизерствах, но след това преуспях. Виждаш ли, макар да не съм от благородно семейство, още като дете се отличавах с буден ум, усет за прекрасното и пъргав език. Бях ученик на менестрел, после менестрела… за съжаление, самаршанските мотиви не ми се отдават. Но пък образованите хора в Самаршан искаха да знаят езика на кралството. Аз започнах да ги уча. И сега заемам поста главен експерт по културата на кралството в Академията за изкуства и занаяти. Много известни самаршанци и техните деца са се обучавали при мен. Сега имам собствена къща и две жени-самаршанки. Но аз, разбира се, обожавам далечната си родина и винаги съм радостен да видя сънародник!

— Много ми е приятно — кимна Трикс. Йен също промърмори нещо.

— Каква беда те е прогонила от дома, младежо? — с любопитство продължи Адрон. — Може би си от северните баронства? Там удариха люти студове, покриха къщите със сняг, всичкият добитък измря… Или си от запад? Там вилнее свинска чума, хората се страхуват да излязат на улицата. Или си от изток, където банди разбойници обикалят по села и градове като диви зверове? Или си от самата столица, където банди от варвари, гноми и елфи правят ужасни безчинства, предизвиквайки ужас в честните граждани?