Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 30

Васаб усърдно закима.

— Ако убийците не са успели да му направят нещо, поне магьосниците не успяха ли?

— Три дни и три нощи правили заклинание, събрани в главната зала на кулата на магьосниците! — снишавайки глас, прошепна Васаб. — И тогава се раздал ужасен смях, идващ от нищото, и в един миг кулата се изпълнила с блатна кал. Някои от магьосниците изплували, а други останали завинаги в кулата. Но повече никой не посмял да изпрати проклятие към Прозрачния бог.

— Разбирам — каза Трикс.

— Да ти разкажа ли и нещо друго? — любезно попита Васаб.

— Не, стига толкова! — решително се обади Аннет. — От този момент спираш с историите, а Трикс отива да спи.

Трикс не тръгна да спори с феята, която толкова решително се зае да командва от негово име. И без това вече му се спеше, а и малко му се гадеше — или от наргилето, или от историите на Васаб, или от прекалено суровото агнешко в кебапа.

Като магьосник той получи най-добрата шатра, доста мек матрак и, за голямо негово учудване, вълнено одеяло. Защо му е одеяло в пустинята?

Разбра го късно през нощта, когато се събуди с тракащи от студ зъби. Аннет, която, когато заспиваше, все още стоеше край наргилето заедно с Васаб, се беше сгушила под ризата му.

Проклинайки странния климат на пустинята, Трикс се уви в одеялото и известно време лежа, заслушан в нощните звуци. В далечината тъжно виеше някакъв чакал (във всеки случай, Трикс се надяваше, че това е чакал, а не нещо по-страшно). Цвърчаха незнайни насекоми. Сухо шумоляха изсъхналите листа на палмите (по някаква причина сухите листа не падаха, а оставаха увиснали на ствола и го покриваха с шумолящи люспи). Васаб Куркум страховито хъркаше в шатрата си. Скърцаше пясъкът под краката на пазача, който обикаляше лагера. Камилите пръхтяха в съня си.

Трикс си представи тесните улички на Босгард, където най-вероятно все още празнуваха началото на новата година. По улиците се гонят дечица, декламират поздравителни стихчета на възрастните и се надяват да им дадат сладкиши. Навсякъде продават греяно вино с подправки, пекат наденици с хвойна и я гарнират с червено зеле. На площадите изгарят старите боклуци (обичай, изцяло подкрепян и одобряван от занаятчийските гилдии). Ако е паднал много сняг, строят от него крепости и се замерват със снежни топки…

На Трикс му стана тъжно и мъчно, а за юношите това си е най-доброто средство за хубав, здрав сън.

Утрото настъпи много по-рано, отколкото му се искаше на Трикс. Събуди се от това, че шатрата, в която спеше, бе вдигната и преместена встрани, където чевръсто започнаха да я сгъват. Слънцето тъкмо се канеше да се покаже над хоризонта, беше хладно, прозяващият се племенник на Васаб приготвяше закуската край огъня, а самият търговец пиеше чаша след чаша чай.

Трикс слисано се втренчи в прибиращите шатрата пазачи. Виждайки изненадата му, Васаб поясни:

— Трябва да тръгнем на път по-рано, могъщи млади магьоснико. На обяд ще трябва да спрем, защото слънцето е твърде жестоко за пътуване.

— Е, какво реши? — тихо се обърна феята към Трикс.