Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 226

— Както желаете… Но все пак е жалко, че толкова неохотно приемаме красиви екзотични обичаи…

След като платиха с остатъка от монетите — за щастие разстроеният търговец не се пазари дълго и даде копията почти даром, Трикс и Тиана се отправиха към шатрата, в която подразделението на Шамад се криеше от жегата. Впрочем облаците, призовани от Прозрачния бог, все още не се бяха разпръснали докрай и воините седяха отвън. За изненада на Трикс всички внимателно слушаха Халанбери, който развълнувано крачеше напред-назад:

— И тогава видяхме пустинните гноми! Аха! Те вървяха срещу нас в тунела и пееха бойни песни! И в ръцете им блестяха техните кайлове! Като ни видяха, част от гномите се качиха на раменете на останалите, за да станат по-високи, и се подготвиха за битка. Но аз не се уплаших и излязох насреща им…

— Заклинанието е сработило! — едновременно с възторг и тревога възкликна Трикс.

— Ще му откъсна ушите! — изсъска Тиана и сръга камилата с пети. — Той ще ни издаде!

Но дружно избухналият смях я накара да се успокои.

— Значи всички са се покатерили един върху друг? — попита Шамад.

— Аха, всички! Само водачката им, Гру, остана да стои сама пред тях!

— О! Разкажи ни за гномските жени! — въодушеви се един от войниците. — Вярно ли е, че са високи колкото до кръста и са с бради?

— Наистина! — потвърди Халанбери.

Всички дружно се захилиха.

— А вярно ли е, че имат златни зъби?

— Не, зъбите им са обикновени!

Воините се захилиха още по-силно. Трикс и Тиана слязоха и приближиха по-близо.

— А плешиви ли са?

— Не! — запротестира Халанбери. — Някои са с дълги коси, други — с плитки…

Амал, изтривайки избилите от смеха сълзи, се обърна към Трикс:

— Колко е мъдър Всевишният! — възкликна той. — Когато не даде на някого здраво тяло, радваща очите външност или талант за търговия, непременно ще го дари с някаква приятна дреболия в замяна. Например — способността да лъже толкова сладко и красиво, че да се заслушаш!

Трикс облекчено въздъхна.

— Да, вярно е — каза на глас. — И в моя край е така. Онези разказвачи, които са грозни и самотни, говорят за любов. Тези, които са страхливи и не владеят оръжието, възхваляват битките и сраженията. А тези, които са простовати и забавни по природа, говорят за мъдрост и тайните на Вселената.

— Всичко на света е подредено справедливо! — кимна Амал. — Сам кажи, защо му е на един велик воин да възпява смелостта в битка? А на любимец на жените — да се хвали с любовните си победи? Всевишният дава на всеки или способността да прави нещо, или способността да говори красиво за това!

Трикс се почеса по тила. Някак си обидно се получаваше, независимо какво казва Амал…

— Довечера отиваме да охраняваме Алхазаб — каза Трикс. — Може ли да оставим малкия ни приятел с вас? Нали никой няма да го обиди?

— Какви ги говориш — възмути се Амал. — Дори да не се страхувахме от вас, никой няма да обиди дребосъка. Да слушаш истории край огъня е такава радост! Той ще получи най-доброто парче месо и най-добре изпечения сладкиш!

Замълчаха. После Амал въздъхна и каза:

— Ние всички ви завиждаме! Ще охранявате самия Алхазаб…